Проф. Петрова: Омикрон ще бъде краят на пандемията

Най-вероятно много голяма част от населението ще се срещне с варианта Омикрон на коронавируса, ще изгради имунитет и това ще бъде краят на пандемията и у нас, както и в света. Това заяви в интервю за БТА проф. Пенка Петрова - директор на Института по микробиология "Стефан Ангелов" на БАН.

Експертът посочи, че Омикрон е поне три пъти по-заразен от Делта варианта, а той беше по-заразен от всички останали варианти на короновируса. Затова повече ученици и малки деца у нас се разболяват сега от варианта Омикрон.

На второ място, учениците и децата не са ваксинирани, което води до по-изразено заболяване при заразяване, за разлика от ваксинираните възрастни, които дори заразени, нямат сериозни симптоми и затова инфектират околните по-слабо. Освен това, поради по-лекото протичане много деца и ученици не проверяват дали са заразени и не се карантинират, смята проф. Петрова.

Тя посочи, че в много случаи антигенните тестове дават фалшиво негативен резултат.

На въпрос кога се очаква да е пикът на заболелите от Омикрон у нас и кога ще има спад от тази пета вълна от коронавируса в България, проф. Петрова отбеляза, че четвърта седмица нашата страна се изкачва все нагоре по "петата вълна". Ако съдим от динамиката на заболелите при предишните вълни, спад ще настъпи две до три седмици след достигането на пика на вълната. Този пик засега обаче на този етап не е достигнат.

Независимо, че Омикрон частично заобикаля имунитета обаче, бустерните дози и с досегашните ваксини имат много добро действие и значително намаляват вероятността за заразяване. Те изцяло предотвратяват и тежкото протичане на заболяването, отбеляза директорът на Института по микробиология на БАН.

След първоначалния ентусиазъм на много научни организации и страни да разработват своя ваксина срещу COVID-19, когато прототипите достигнаха 240, днес на ниво клинични изпитвания продължава разработването на едва 24 различни ваксини. Осемнадесет от тях са на фаза одобрение или очакващи одобрение.

Те работят на различен принцип и покриват целия спектър от възможности за разработка на ваксини: от "класическия" подход, при който ваксината съдържа компонентите на целия вирус, през РНК, ДНК, аденовирусни и протеинови ваксини. След разрешаването на протеиновата ваксина Nuvaxovid, вече и най-големите скептици ще бъдат спечелени и ще пожелаят да се ваксинират, изрази увереност проф. Петрова.

Тя съобщи, че прототипът на българската ваксина срещу COVID-19, разработван в Института по микробиология на БАН, е готов, а проектът, финансиран от Алианса "Пастьор", е приключил успешно - с предаден отчет, с отлични резултати. Експериментите с мишки на тази иновативна, пептидна ваксина показаха, че тя е имуногенна и създава имунен отговор, заяви проф. Пенка Петрова.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.