Над 90% от жилищата се нуждаят от саниране, програмата е за под 1%

България заема едно от челните места в индекс на енергийната бедност в ЕС и новата национална програма за саниране няма да особен шанс да подобри това положение, тъй като ще повтаря грешните практики на предишната. Програмите за повишаване на енергийната ефективност на сградите трябва да изискват самоучастие на собствениците, роля на бизнеса и финансовия сектор за по-голяма конкуренция и мотивация на гражданите да поддържат сградите си. България може без проблем да се възползва от успешните практики, довели до високи резултати, в съпоставими европейски държави. Това каза Минчо Бенов, Национален директор на Хабитат България, в ефира на предаването "Бизнес старт" с водеща Роселина Петкова.

"Състоянието на жилищния фонд от гледна точка на енергийните характеристики е изключително лошо по оценки на Световната банка и Центъра за териториално развитие. 93% от жилищния фонд е енергийно неефективен и има нужда от обновяване", каза Бенов.

Не е реалистично да се очаква голяма част от тези сгради да бъдат обновени под новата програма, финансирана по Плана за възстановяване и устойчивост, тъй като тя повтаря грешната практика от предишни подобни за 100% грантово финансиране, каза гостът.

По думите му трябва да се търсят начини да се привлече и бизнесът и финансовият сектор в този процес, а това е възможно, само ако има самоучастие от собствениците на жилищата.

Подобни програми могат да включват финансови стимули за хора, които не могат да си позволят да отделят средства, безлихвени кредити, дори еднократни помощи, така че такива собственици да не са пречка за процеса на увеличаване на енергийната ефективност.

Освен разнообразни програми за енергийна ефективност на сградите, достъпни за различни социални групи, трябва да има и яснота за тяхното действие в дългосрочен план за няколко десетилетия, за да може да се планира, добави Бенов.

 "На този етап единственото, което очакваме е финансиране от 1.129 млн. лева, които ще стигнат за обновяване на около 1000 сгради. Многофамилните сгради, които се нуждаят от обновяване, са 66 000; няма и стотинка финансиране за еднофамилните, които са 50% от жилищния фонд", обясни той.

При досегашната програма сградите са обновявани до клас C, което означава около 40% спестяване на енергийните разходи, а новата програма целѝ постигане на по-високия клас B, каза Бенов. Когато провеждаме такива програми, трябва да се стремим да постигаме дълбочина на обновяване, която действително решава проблема, а не просто да отчитаме някаква дейност.

След влизането си в ЕС Словакия разработва много различни програми за енергийната ефективност на сградите, подкрепени с различни финансови инструменти и с много дълъг хоризонт на действие, даде за пример Бенов. В резултат над 90% от многофамилните сгради в страната са реновирани, като този дял в столицата Братислава достига 97%.

В момента се разработва дефиницията за енергийна бедност и може да се стигне до две различни такива, каза Бенов. Едната ще целѝ да подпомага домакинствата да посрещат текущото си потребление на енергия, а другата - да определя достъпа до програми за обновяване.

Очакванията са изключително голяма част от българското общество да се окаже енергийно бедно заради равнището на доходите, цените на енергията и състоянието на жилищата. Най-устойчивото решение на проблема е подобряване на енергийните характеристики на сградите, каза Бенов.

"Според индекс на енергийната бедност в ЕС България, Словакия и Унгария попадат в дефиницията на крайна енергийна бедност - индексът за България е 0.7 от 100", обясни гостът.

Какви са пречките пред употребата на фотоволтаици в жилищните сгради можете да гледате във видеото на Bloomberg TV Bulgaria