Сирни заговезни е, православните християни искат прошка

Православните християни отбелязват Сирни заговезни или Прошка, Прочка, Сирни поклади, Поклади, Сирница, Ората. Това е  важен зимно-пролетен празник в народния календар. Многобройните му названия са свързани с типичната за празника обредност. Чества се винаги в неделя, седем седмици преди Великден.

Неделята след Месни заговезни е последният ден, в който всички решили да следват Великия пост по Православния календар вкусват млечни продукти, риба и яйца. Затова на Сирна Неделя, преди да пристъпят към същинското лишение от животинска храна, вярващите се освобождават от стаявани обиди към ближните си и дават прошка на всички, които са ги наранили с постъпки или тежки думи и искат прошка. На вечернята в храмовете, православните си разменят т.нар. "братско целуване" с думите "простено" – "прости" и така с освободена съвест навлизат във Великия пост.

Прошката, за истински отдадените на християнските добродетели, се отъждествява с безкрайната Христова любов към човека.

При християнската любов прошката се дава, дори когато не е поискано извинение, защото "любовта всичко прощава". В посланието си към коринтяните св. апостол Павел казва, че тя не иска нищо от своя страна и прощава, понеже е любов, а християнската любов е безкористна.

Според Свещеното писание, даването на прошка от Бога е съпътствано с възраждане и преобразяване на човешката душа. Самата Църквата на този ден припомня изгонването на Адам и Ева от Рая и лишаването им от божествената храна, за да покаже колко пагубни и вредни за спасението и духовния живот са лакомията, непокорството и незачитането на Бога. Въпреки това, Създателят показва любовта си, като изпраща Своя единороден Син, който да изкупи стореното от тях, без да има вина. Със страданията си на кръста Иисус Христос дава пример като прощава на своите мъчители и убийци, докато изпитва нечовешки мъки и страдания.