Честита Баба Марта, подарете мартеница за здраве и сила!

Всяка година на датата 1 март българите се окичват с бяло-червени мартеници за здраве, за радост и с предчувствие за края на зимата и настъпването на пролетта.

Мартениците се носят или до 9 март – църковният празник на Свети 40 мъченици, или до 25 март – Благовещение. Мартеницата може да се свали и когато човек види щъркел, лястовица, кукувица или цъфнало дърво.

Според стара легенда мартеници по българските земи връзвали траките. Те задължително слагали мартеници по времето на пролетните мистерии, които символизирали края на студа и пробуждането на природата за нов живот. Самият Орфей кичел лирата си с мартеници. Тя символизирала безсмъртието на човешкия дух, края на студа и пробуждането на природата за нов живот живо.

Легенда от по-ново време свързва мартеницата с идването на Аспаруховите българи на Балканския полуостров.

Старите българи вярвали, че в природата съществува някаква зла сила, наричана "лошотия", която също се събуждала през пролетта, а в народните вярвания 1 март бележи началото на пролетта.

На мартениците се приписвала магическата сила да предпазва от "лошотията" , най-вече от болести и уроки. Свалят се чак тогава, когато се види първият щъркел и се закачват на разцъфнало или зелено дръвче, или се поставят под камък. Някои от обичаите на 1 март, свързани с изгонването на злите сили, включват палене на огън и изгаряне на сметта на двора, а след това всички прескачат жаравата. Разпространен е и гадателският обичай за избиране на ден.

Обичаят за връзване на мартеница е познат не само в България, но и в Румъния, Молдова, Албания, Гърция, Македония и Сърбия. В Румъния те се връзват на ръцете на жените и малките деца, докато в Гърция – само на ръцете на децата.