Държавата заделя повече пари за космически изследвания

Държавата заделя повече средства за космически изследвания. Можем ли да се върнем на научната карта?

"Космическият сектор мина в ресора на Министерството на иновациите, което беше много добре. Много хора си мислят, че сме членове на Европейската космическа агенция (ЕКА). Не сме. Ние сме оперираща държава и като такава също имаме вноска. Нашата цел е да станем пълноправен член. Ще можем да участваме пълноправно във всички дейности на ЕКА. Тази вноска се връща към България под формата на покани за проектопредложения, не отива някъде навън", каза в студиото на "България сутрин" доц. Елисавета Пенева от катедра "Метеорология" към Софийския университет.

Тя посочи, че голяма част от космическия сектор е обработка на данни, а страната ни има огромен потенциал в информационните технологии и обработката на данни от космическата инфраструктура.

"Атмосферата и океанът са програмите, които ЕС най-много финансира, тъй като са важни за ежедневния ни живот, отбеляза доц. Пенева. И добави, че откакто имаме спътници прогнозите за времето са станали много по-точни.

Астрономът от БАН доц. Камен Козарев коментира пред Bulgaria ON AIR, че България има силна история в космическите изследвания.

"През последните повече от 30 години науката беше позабравена. Сега се наблюдава съживяване. Има какво да се желае по отношение на изследването на близкия Космос, но вървим в правилната посока. Пътят е само увеличаване на финансирането, за да се получи устойчивост във времето", подчерта той.

Събеседникът добави, че средствата се насочват свободно - всеки може да направи предложения за изследователска дейност, приборостроене, подготовка на сателити.

"В момента има страхотен импулс в лицето на частни компании. Нашата работа е да развиваме приборостроенето - да правим дизайни и да построим телескопи, които да гледат към Космоса и Земята", изтъкна доц. Козарев.

По думите му вече повече от 5 години имаме покани за предложения за развиване на екосистема, базирана на космическата индустрия. А Европейската комисия цели да подготви България като надежден партньор за участие в своите проекти.

"Надявам се до 4-5 години да имаме доста по-развита индустрия. Трябва да бъдат въвлечени по-сериозно страхотните изследователи в България, да има инвестиции и да бъдат привличани млади хора", каза още доц. Козарев.