Ще има ли дефицит на храни заради минималните надценки?

Министерството на икономиката предложи с минимални надценки да се предлагат продукти от 17 групи храни. В посочения списък са включени основни храни от малката потребителска кошница. На този фон правителството обмисля да предложи бюджет за 2023 година с 3% дефицит. Могат ли набелязаните мерки да дадат резултат и къде е границата между свободна пазарна икономика и намеса на държавата?

"Аз съм скептик, не вярвам, че това ще даде очакваните резултати и без това хората не вярват на нищо. Резултатът от тази инициатива може да доведе до още повече недоверие, не се знае дали ще е приет такъв закон, второ дали ще си постигне целите е друг въпрос", каза Богомил Николов от асоциация "Активни потребители" в студиото на "България сутрин".

По негови думи стикерът е бил предложен преди това, без да има задължителен характер, той е трябвало да уведомява за ниска цена, която се поддържа от съответната верига. "Той е средство, което наистина може да ориентира хората и не се намесва грубо в свободното ценообразуване, но законът е друго нещо. Тук много е вероятно законът да бъде атакуван в Европейския съд, защото вероятно противоречи на принципите на свободния пазар. Губим време в момента да приложим реалните мерки, които могат да помогнат срещу инфлацията", смята Николов.

"България е държава със свободна пазарна икономика. Въпреки това, правителството очевидно не може да стои със скръстени ръце, ето защо е решено със закон с временен характер да се вземат тези мерки. Насочено е към малката потребителска кошница, за да могат основните хранителни продукти да се поддържат, иначе очевидно това е изключение и трябва да е такова, виждам, че се гледа на него като на изключение", уточни икономистът и бивш министър на труда и социалната политика - Христина Христова пред Bulgaria ON AIR.

"Когато се правят такива инициативи, е важно да има съответния разчет и оценка на последствията. Винаги големият търговец може да си позволи да предлага нещо на неизгодни условия, само и само потребителите да не купуват от неговите конкуренти. Държавата прави точно това - кара големия да продава на ниски цени, което как ще се отрази на неговите конкуренти, малките търговци? Дали няма те да бъдат притиснати по този начин, сваляйки цените, да затворят? Трябва да се внимава", допълни Богомил Николов.

Според него посоката на мислене трябва да е насочена към повече конкуренция и предлагане на пазара, като това би смъкнало цените веднага.

"Винаги намесата в свободната конкуренция може да доведе до дефицит, възможни са такива последици. Ето защо хората гледат с надежда да се сформира правителство и да се приеме пакет антиинфлационни мерки", каза Христина Христова.

"Оказва се, че средства има, но се харчат неразумно. Ако фокусът беше върху тези, които се нуждаят, разговорът щеше да е на друга тема", добави Николов.

По негови думи НС може да реши да увеличи или намали продуктите, определени в проекта на закона.

"Никога не съм приемала с непазарни мерки да се намесваме в пазарната икономика, дано си приемем бюджета, да работят стандартните поне мерки. Още миналата година давахме прогнози. Второто полугодие вече ще намалява инфлацията, дано това се случи", сподели Христова.

Според нея този закон ще промени потребителското поведение. "Хората търсят къде има промоции, надявам се да има търсене на тези стоки със стикерите. Информирането на хората не е маловажно, да видят какво се случват, как се движат цените", смята тя.