Мрачна прогноза: До края на века българската цивилизация може да изчезне

До края на века българската цивилизация може да изчезне. Демографската криза все още е обратима, при условие, че вземем мерки днес. Утре ще бъде късно!

Около това мнение се обединиха участниците в дискусионния форум, организиран от Стратегическия институт за национални политики и идеи (СИНПИ) на тема „Демографската криза – причини, фактори, динамика“.

Според председателят на СИНПИ Калоян Паргов, демографията е проблемът на проблемите в България. "Основната задача на всички политици и на всички институции е съхраняването на българската нация. Това е задачата на задачите днес и как да я решим", категоричен бе Паргов.

"Използвам присъствието на вицепрезидента на Република България, за да предложа са се създаде структура към президентската институция, която да събере научния, управленски и административен потенциал с оглед създаването на дългосрочна стратегия, която да бъде пресечна точка на разбиране за всички политически сили", заяви още Паргов.

"За да можем след 10 години да берем плодовете на взетите мерки, трябва незабавно да започнем да работим", счита председателят на СИНПИ.

"Мащабите на демографската криза не са големи, всичко е в нашите ръце. Много бързо може да започнат да се подобряват показателите и да се променят, стига да има разбиране за същността на проблема, за опасните тенденции, които проблемът поражда - заплахата от изчезването на българската цивилизация от картата на света", посочи Юрий Асланов. Той счита, че политиците трябва да са наясно, че ако не предприемат нещо сега, те сами режат клона, на който седят.

Проф. арх. Иван Данов изтъкна, че за демографията изключително важен елемент е регионалното развитие на страната. Той отбеляза, че абсолютно е неглижиран проблемът с второстепенните пътища на страната, които са предпоставка за икономическа активност на населението.

Даниела Везиева е убедена, че и към момента има как да се връщат средства в общините от държавния бюджет. Ако една част от държавните такси се връщат към общините, ефектът би бил много добър, смята тя.

Според нея гъвкавите форми на дуалното обучение трябва да бъдат синхронизирани между бизнеса и образованието.

"Необходим е нов Закон за инвестициите, облекчаване и децентрализация на общините, пряко инвестиране в малкия и среден бизнес през програми", заяви Даниела Везиева.

Пламен Милев поясни, че България е богата страна, но за съжаление в нея живеят много бедни хора. Една от причините за това е, че процесът на преразпределяне е доста несправедлив.
По думите на преподавателя Христо Господинов всички тези деца, които един ден ще излязат от училище, ще бъдат следващите доктори, политици, държавници, премиери, те ще решават демографската криза и те ще ръководят държавата.

"Всичко е проблем на образованието, който трябва да бъде решен сега", убеден е Господинов.

"Няма как с такъв висок процент на детска бедност ние да искаме образовани млади хора, които да са посветени в детските и юношеските си години на образование и учене. Голяма част от тях посвещават това време на оцеляване и на това как да променят живота си“ припомни бившият заместник-министър на социалните грижи Иван Кръстев.

Той изтъкна, че е нужна активна работа със система, която гарантира, че всяко едно дете в риск и самостоятелно, и по инициатива на родителите да може да ползва подходяща подкрепа под формата на услуги за ранно детско развитие.

В дискусията взеха участие президентът Георги Първанов (2002 – 2012), председателят на НСИ доц. Атанас Атанасов и Магдалена Костова, проф. Андрей Захариев и проф. Стоян Проданов от Стопанската академия в Свищов, доц. Георги Бърдаров от СУ „Климент Охридски“ и доц. Харалан Александров от НБУ, изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева, д-р Лили Еленкова, както и членовете на СИНПИ: проф. арх. Иван Данов, Даниела Везиева, Пламен Милев, Иван Кръстев, Христо Господинов и Христо Монев.
Модератор на форума бе Юрий Асланов.