Има ли пари за социални плащания и инвестиции в бюджета?

Официално министърът на финансите Асен Василев представи параметрите на проектобюджета за 2023 - дефицитът е 3%. Средногодишната инфлация е разчетена на 8,9%. Запазва се текущата данъчна ставка, единствено ДДС на природния газ се връща на 20%.  В план сметката на държавата има заложени средства и за социални плащания и за инвестиции.

"Няма как да намерят баланс, когато в доходите на заетите не е предвидено да се актуализират, така че да покрият поне инфлацията от миналата година, това не е баланс. Очевидно е, че стремежът да се ограничи дефицита за управляващите е на първо място. Трябва да си дадат сметка, че изоставането на българските допълнителни доходи, отказа от някои капиталови инвестиции, които трябва да се направят в държавната сфера, означава, че дългосрочно ние няма как да достигнем нито нивата на доходите, нито ще успеем да направим средата в България нормална", коментира икономическият съветник на КТ "Подкрепа" Ваня Григорова в "България сутрин".

Пред Bulgaria ON AIR икономическият съветник на БСК д-р Щерьо Ножаров заяви, че бюджетът е по-скоро социален. "Около 480 000 души взимат минимална работна заплата. Ако вземем броя на работещите пенсионери, те са 330 000. По-голямата част от хората с минимална работна заплата, вземат и пенсия. Ние отчитаме доколко доходите компенсират инфлацията по средната работна заплата. За миналата година увеличението в частен сектор е 18,9% темпът на увеличение в обществения сектор е по-нисък, защото номиналният размер е много по-висок, отколкото в частния сектор. Един темп на нарастване от 17,9% компенсира при всички случаи инфлацията за миналата година", каза д-р Ножаров.

Що се отнася до отношението на бизнеса към бюджета, той допълни, че нивото на инвестиции е по-високо от това от предходни години. "Правилно е, че България се опитва да спазва критериите по Маастрихт, те не са свързани само с дефицит, те са свързани с нивото на инфлацията - ценова стабилност. Там за нивото на инфлацията е трудно да се достигне за тази година, но за следващата година евентуално стабилно ще бъдем на това ниво, възможно е и тази година да го стигнем, ако в пленарната зала не се допуснат някакви харчове, които да напомпат инфлацията", прогнозира д-р Ножаров.

По негови думи това, което не се харесва на бизнеса, е промяната в движение на някои правила, които могат да поставят в риск туристическия сезон.

"Те посочват и увеличаването на пенсиите като социална стъпка, те трябва да го направят, то е заложено в Кодекса за социално осигуряване. По отношение на това, че бюджетът е бил социален, няма икономист извън УНСС, който да каже при 3% дефицит един бюджет е социален, когато самият министър на финансите каза, че ще ореже издръжката на държавата, така че да стигне до тези три процента", категорична е Ваня Григорова.

"Когато сравняваме заплатите в обществения и частния сектор, това го правим по официалните данни на Националния статистически институт. Там се отразяват заплатите, които се получават на чисто и светло, ясно е на всички, че в частния сектор се крият заплати и именно затова се предлага мярка да се плащат заплати от ресторанти, хотелиери през банки. Проблемът тук е, че когато държава кара силом гражданите и бизнеса да минават посредничеството на банките, е хубаво да наложи таван на банковите такси. Управляващите никога не се вслушват в нас. Просто защото банковото лоби е изключително силно", коментира още тя.

Според Григорова в публичната сфера, в държавния сектор, в НОИ, не се е предвижда увеличение на заплатите. "Опасявам се, че в момента не ни остава нищо друго освен да преминем към безсрочна стачка в НОИ", добави тя.