Програмите срещу насилието са добро начало, но...

Случаят "Дебора" предизвика обществен дебат и законови промени по темата за насилието. Предложени са над 15 мерки срещу него, както и създаването на Национална програма срещу насилието.

"Разбира се, че са необходими мерки, те са в много посоки. Важно е това да не бъде поредният бум, около който да се вземат привидни мерки. Трябва да има психолози, които да подкрепят хората във всички нива на функциониране на обществото. Необходима е тази инвестиция по линия на превенцията още в развитието на децата. Превенцията започва още от начина, по който учим децата си да уважават другия. Преди един човек да стане насилник, много често в неговата собствената история има дългогодишно емоционално насилие", коментира психологът д-р Велислава Донкина в "България сутрин".

По нейните думи, в голяма степен агресията не е нещо, което се е появило сега или е изкуствено за човека.

"Много често тези жени се връщат при насилниците си. Изключително важна е синхронизираната работа на множество системи в нашето общество. Основното нещо е превенцията. Подпомагането в училищата, семействата, болничните заведения. Възможност специалистите да бъдат обучавани и подкрепяни, защото работата с хора е най-трудното и натоварващо нещо на света. Специалистите имат нужда от специфична подкрепа", каза още д-р Донкина.

Психологът доц. Николай Димитров на свой ред заяви, че когато искаме да не направим нещо, тогава правим работна група. По думите му всичките тези програми са добро начало, но въпросът е, че те няма да стигнат доникъде.

"И в момента има разписани смислени мерки и програми за предотвратяване на насилието във всичките му форми. Ние сме едно твърде толерантно към насилието общество. Склонни сме включително да одобряваме такива моменти на насилие", подчерта доц. Димитров пред Bulgaria ON AIR.

За обществената реакция след случая с Дебора от Стара Загора той каза:

"На 26 юли се появи едно кратко радио есе в ефира на една регионална радиостанция, в което нямаше нищо скандално. Това предизвика глада за малко по-скандална информация в останалите медии, които предизвикаха този обществен заряд да се изрази. Интересът към случая в Перник с жената в куфара беше видим, но не беше продължителен и интензивен. Той не успя да предизвика особена обществена реакция. Случаят от Стара Загора остана като ядро, около което се появяват други информации, но той продължава да бъде водещ.

Според него проблемът с агресивното поведение не трябва да се изкоренява, тъй като има своите позитивни страни за отделния индивид и за обществото.

"Когато агресията има функция на защита, тя е безспорно ценна и важна. Трябва да се работи за намаляването на идеята, че ти притежаваш някого и може да правиш с него каквото поискаш. Много е важно разпознаването и точното идентифициране на проблема. Опасявам се, че в много от случаите дори социалните работници са принудени да работят наобратно, да вземат мерки не когато е било необходимо и преди да е станало необходимо. Всеки, който дойде, се упражнява на гърба на социалната ни система", обясни доц. Димитров.

Д-р Донкина сподели за едно специфично психологическо състояние: страдаш, но не правиш нищо, за да промениш състоянието си.

"Дори да не знаеш към кого да се обърнеш, ако ти имаш съзнанието, че нещо трябва да се направи - учител, приятел, лекар, полиция, съсед... Има някой, към когото можеш да адресираш това. Много важно е да положим усилия по отношение на усещането кога нещо не е наред, както и на собствената отговорност", подчерта психологът.