Болници предупредиха, че няма да могат да вдигнат заплатите

Общински, държавни и частни болници предупредиха, че няма да могат да осигурят началните заплати, заложени в колективния трудов договор (КТД), ако не се повишат цените на клиничните пътеки, съобщава БТА. позовавайки се коментари на съответните лечебни заведения.

Според колективния трудов договор в отрасъл здравеопазване, в зависимост от лечебното заведение, началник на клиника следва да получава не по-малко от 2200-2500 лв., началник на отделение - не по-малко от 2100-2300 лв., лекар с две специалности - 2050-2200 лв., лекар с една специалност - 2000-2100 лв., лекар без специалност - 1900-2000 лв., главна медицинска сестра - 1550-1650 лв., старша медицинска сестра - 1500-1550 лв., медицински сестри, акушерки, лаборанти, рехабилитатори, зъботехници, помощник-фармацевти - 1450-1500 лв., санитари - 910 лв.

Преди дни от Надзорния съвет на НЗОК предложиха след подписването на новия Национален рамков договор, да се даде 6-месечен гратисен период на болниците, за да могат да осигурят тези суми за работещите.

 Общинските болници

"Този КТД не е подписан от всички страни, а тези, които го подписаха, не са хора от нашия бранш", казва д-р Неделчо Тотев, председател на Сдружението на общинските болници в България. По думите му не е направен анализ, с който да се покаже дали заложените начални заплати са постижими. "Предвидените в КТД начални заплати трябва да ги осигурим с приходи, които сме имали преди една-две години", каза още д-р Тотев и припомни, че режийните разноски за болниците и купуването на консумативи вече са с по-високи цени. По думите му, ако не се повишат цените на клиничните пътеки, няма откъде да се осигурят средства за предвидените заплати. Според него има много дебалансирани цени на клиничните пътеки - някои са със силно раздути цени, по тях се работи само в определени болници и тези болници могат да гарантират "много, много прилични приходи". "Категорично против бяхме заплатите в КТД да се обвързват с Националния рамков договор, по който лекарите работят", посочи още той.

"Нормално е да има 6-месечен гратисен период, вероятно с идеята да „влезем“ в новия Национален рамков договор, в който клиничните пътеки да имат по-високи цени. Без този срок има голяма вероятност немалка част от болниците да не могат да сключат договор с Касата и голяма част от страната да остане без здравно обслужване", коментира д-р Васислав Петров, председател на Националното сдружение на областните болници. "Разбрахме, че в този бюджет няма достатъчно пари, за да се повишат цените на клиничните пътеки, но се надявам в бюджета за 2024 г. да има достатъчно пари. Няма логика да се достигнат заложените в КТД заплати, ако не се повишат стойностите на клиничните пътеки и е нон сенс да ни наказват за това, че не можем да достигнем сумите от КТД", добави той. По думите му идеята от миналата година клиничните пътеки да се повишат с 18 процента не се е осъществила. Ако това бе станало, всички областни и по-големите общински болници щяха да имат достатъчно средства, за да повишат началните заплати, но изведнъж се оказа, че увеличението на цените на клиничните пътеки е нула процента, добави лекарят.

Университетските болници

"Ако средствата, които болниците получават, се увеличат пропорционално на посочените в КТД суми, няма проблем, но ако ги няма тези пари, каквото и да е написано, е куха норма", коментира и проф. Красимир Иванов, председател на Асоциацията на университетските болници. "В търговските дружества, каквито са болниците, заплатата е величина, която е в резултат на приходите. Ако има повече пари, ще има по-високи заплати, но в противен случай няма откъде да дойдат тези заплати, независимо в кой документ какво е записано", допълни той. По думите му, когато няма приходи, болницата има задължения и са повишени цените на всички консумативи и режийни разноски, а цените на клиничните пътеки не са променяни отдавна, не може да се постигнат планираните заплати.

Частните болници

Тревога и несъгласие изразиха преди дни от Националното сдружение на частните болници в декларация до Надзорния съвет на НЗОК. Поводът бяха предложените промени в Националния рамков договор, според които НЗОК няма да заплаща дейността на лечебните заведения, които не са изпълнили изискването минималните възнаграждения да съответстват на договорените с Колективния трудов договор за отрасъла. От сдружението посочиха, че източниците на приходи за болниците са ограничени до два - НЗОК и „крайно ограничените със закон форми на доплащане от пациентите“. Спирането на плащанията от НЗОК към болниците, които не са изпълнили изискването, няма да повиши възнагражденията на персонала и вероятно „в кратки срокове, същият ще остане без работа заради фалита на търговското дружество“, допълниха от сдружението. Според предварителна оценка, направена от дружеството, това ще засегне между половината до две трети от всички болници в страната, което ще лиши хората от достъп до болница.

Помощ от МЗ

През януари т.г. парламентът прие законови промени, според които министерство на здравеопазването (МЗ) ще може да финансира областните многопрофилни болници за активно лечение за поддържане готовността им за оказване на медицинска помощ при извънредни ситуации, аварии и катастрофи, включително основно за осигуряване на трудови възнаграждения на персонала и оперативни разходи за осигуряване на ток, вода, парно. Субсидирането ще се извършва по критерии и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването, обнародвана в Държавен вестник на 2 май 2023 г., казаха от МЗ. В обхвата на наредбата попадат 26 многопрофилни болници за активно лечение със смесено държавно и общинско участие и една болница със 100% държавно участие в капитала.

Екипът на МЗ е изготвил анализ на данните за необходимите средства на годишна база. Тъй като в рамките на бюджета на МЗ за 2023 г. не са налице възможности за осигуряване на допълнително необходимите средства, е необходимо да бъде осигурено допълнително финансиране с одобряване на допълнителни разходи по бюджета. След като Министерският съвет гласува допълнителните разходи, ще бъдат сключени договори с лечебните заведения за периода септември - декември 2023 г., допълниха от МЗ.

Очаква се в първите дни на септември Националният рамков договор 2023-2025 г. да бъде подписан. (БТА, Десислава Пеева)