"Как се чувствате в България?" – чужденци, заселили се трайно у нас

Само допреди трийсетина години никой не можеше дори да си помисли, че толкова много западноевропейци ще решат да заживеят в България. Три истории на чужденци, заселили се трайно край Черно море, разказани от Дойче веле.

"Добре ли се чувствате в България?" - питам виенчанина Петер, с когото се познавам от две години.

Петер и Джон

Петер и Джон отиват към 70-те, но въпреки това уверено следват плана си: да произвеждат собствени плодове и зеленчуци и да живеят здравословно, в хармония с природата. Петер твърди, че във Виена е бил един от първите производители на био-храни, а България му изглеждала като отлична дестинация за такава дейност. Джон пък е биохимик, прекарал целия си живот в Ню Йорк като учен и преподавател. Един "мръсен развод" го накарал да се върне на континента и сега живее под покрива на семейната къща в България заедно със своята швейцарска партньорка. Миналата година двамата все още нямаха общ език, защото Джон почти не говори немски, а партньорката му не знае английски. Но сега може би ще започнат да разговарят помежду си на български.

Първите стъпки вече са направени: цялото семейство вече е адресно регистрирано тук, мобилните телефони са с български номера, също и автомобилът. Но Петер предпочита да обикаля селото с велосипед. С велосипед ходи и на фитнес.

Британецът Мат

В същия фитнес се запознаваме и с британеца Мат. Той е от Северна Англия, говори с типичния тамошен акцент и прилича на истинско пролетарско момче от промишлена Англия: як е като скала, с татуировки и златен ланец около врата. Млад пенсионер, живее вече от години в едно добруджанско село близо до морето и все се надява израсналите му деца от Англия някой ден да го посетят край Черно море.

Мат се чувства много добре в България, явно работи нещо с ръцете си, но не уточнява какво. Ходи на фитнес всеки делничен ден, защото по уикенда в залата имало прекалено много аматьори. А на плажа предпочита да излиза само през юни и септември, понеже иначе му е твърде горещо. Възмущава се обаче, че на плажа има прекалено малко място за свободно плажуване - не му харесва чадъреното комерсиализиране, което овладява пясъка. В крайна сметка Мат отвсякъде прави много симпатично впечатление: делови човек, не говори много, но винаги е учтив, поздравява, казва "благодаря" и "довиждане".

Двама германци

"Българите нямат домашно възпитание", казва ми германка, седнала заедно със своя съпруг пред две чаши с ефектно проблясващ коктейл под тръстиковия чадър в плажно барче с екзотично име. Двамата са истински шваби от провинция Баден-Вюртемберг - издава ги специфичният им напевен говор, който са запазили и в новата си родина. Живеят в собствена къща на един хълм над морето и всъщност са доволни, макар че доста мърморят срещу едно или друго. Уви, в повечето случаи с основание: угарките и пластмасовите чаши по плажа, шумните и разгащени плажуващи, чалгата от високоговорителите, нелюбезните продавачки, проблематичното административно и здравно обслужване. "Българите не поздравяват в асансьора и шофират много неколегиално", казва мъжът. Впрочем, те самите не се придържат стриктно към всички социални норми, защото в продължение на половин час говорят по Скайп със сина си в Германия - и макар че не всички наоколо ги разбират, това все пак "озвучава" цялото заведение.

Три истории на чужденци, заселили се трайно в България. Само допреди 30-40 години никой не можеше дори да си помисли, че дузина европейски нации така ще нашарят градското и селското население край Черно море. И че европейците с удоволствие ще пропият ракия…