Българинът все повече търси занаятчийския хляб

Преди около десетилетие делът, който занаятчийският хляб заемаше беше изключително нищожен на база на общите потребления в България. С течение на времето потребителите започнаха да търсят по-различен продукт от масовия на пазара. Това позволи на хора като нас да предложим различни алтернативи като черен, ръжен и царевичен хляб. Потребителите започнаха все повече да се интересуват от качеството на храната и именно това възроди културата на потребление на хляба. Това коментираха хлебарите Даниела Петкова и Пресиян Петров в предаването „В развитие“ с водеща Вероника Денизова.

В рамките на около 10 години търсенето много нарасна – от 50 хляба на дневна база стигнахме до 2000 на ден, споделя Петров. В следствие на този интерес много нови бизнеси започнаха да отварят, което е индикация, че клиентът търси нещо различно. Според него дълго време се е произвеждал еднообразен хляб, докато най-силният индикатор – пътуването, е показал на хората различни алтернативи на хляба, които са започнали да търсят и у нас. Това от своя страна води до увеличаване на потреблението и увеличаване на разнообразието.

Петкова отдава възраждането на културата на потребление на хляб на факта, че потребителите са станали по-четящи и все повече се интересуват с какво се хранят.

"Сериозният ренесанс тръгна по времето на COVID - хората започнаха да правят хляба си сами и да четат етикетите.“

Днешният потребител може много добре да разграничи хляба с квас от другия тип хляб. Факт е, че голяма извадка от обществото се интересува от качествения продукт, изтъкна още Петкова.

През 2001 г. Даниела Петкова заедно със съпруга си решават, че ще произвеждат брашно и ще възродят мелница, която е построена преди 100 години. Тя разказва, че са в непрекъсната колаборация със съвремието и миналото, за да успяват да прилагат старите технологии при новия модел на работа. Едно от най-важните неща по отношение на качеството на техните брашна е подбирането на българска хлебна пшеница.

Когато ние започнахме да се занимаваме с производството на хляб, силно впечатление ни направи, че вкусовете бяха обезличени – това ни мотивира да започнем да търсим различното и така стигнахме до хляба с квас, каза Пресиян Петров.

"Обикаляме държави навсякъде по света и взимаме пример от страни като Япония, Южна Корея и Китай, които излязоха на международната сцена по хлебарство.“

Какво се случва с хляба, който не се изконсумира?

Петров разказа за т.нар. zero waste хляб, който смелят изключително фино на галета, ферментира се втори път и се произвежда нов хляб, който се оказва по-вкусен от другия.

С развитието на земеделието у нас навлязоха много различни сортове пшеница, които генерират разнородни добиви. Нашата формула е да изберем две земеделски кооперации, които засяват за нас три сорта българска хлебна пшеница, създадени за България, за нашата почва и климат, отбеляза Петкова.

„България може да храни много и има потенциал да стане прекрасна дестинация, която да се свързва в света с хубава храна.“

Според Петкова мелничарството и хлебарството могат да дадат много на гастрономията в България и това дори да генерира сериозни дялове в туризма.

Целия коментар гледайте във видеото на Bloomberg TV Bulgaria