София плаща 100 000 лв. за убит от паднало дърво

Столичната община трябва да плати обезщетение от 100 000 лева на майката на 41-годишния Цветан Цветанов, който преди 8 години беше убит от паднало дърво в Борисовата градина. Това реши Софийският апелативен съд (САС), който разгледа делото на втора инстанция, съобщава "Лекс".

Общината пледираше, че инцидентът е станал заради непреодолима сила - падане на видимо здраво дърво поради развили се гнилостни процеси в кореновата му система, като падането е станало за секунди при издаване на специфичен силен звук. Съдът обаче не се съгласи с тази версия.

Мъжът загина на 23 октомври 2015 г. по обяд, докато се разхождаше по алея в парка, близо до бул. "Драган Цанков" и върху него падна дърво. По случая започна разследване, което години наред не можеше да установи виновни за инцидента.

Майката на Цветанов обаче заведе дело за 100 000 лева срещу общината за вреди. Законът за задълженията и договорите (ЗЗД) казва, че собственикът и лицето, под чиито надзор се намират вещи, от които са произлезли вреди, носят солидарна отговорност.

Като първа инстанция Софийският градски съд уважи изцяло иска на жената и осъди общината. СГС установи, че от 2014 г. общината е имала договор с фирма за почистването на Борисовата градина, включително и за премахването на сухи дървета в близост до детски площадки, пейки и пешеходни алеи. Само седмица преди инцидента била възложена изрично подобна задача и то точно покрай бул. "Драган Цанков".

Съдът прие и заключение на съдебно-лесотехническа експертиза, според което причина за падналото дърво са загнилите му корени и това представлявало непредвидимо събитие. Вещото лице обяснило, че кореновото гниене е характерно за дърветата от вида Американски червен дъб, когато растат на тежки глинести почви върху терени без добро водооттичане, каквито са условията в този район от Борисовата градина. Освен че гниела, кореновата система на падналото дърво била много слаба и не можела да гарантира устойчивост, което според експерта е характерно за повечето дървета в парка и това се дължи на факта, че те "не са били прореждани през отминалите етапи на живота си и са се развивали при липса на растежен простор".

Според вещото лице падането е било непредвидимо събитие, тъй като нямало външни белези за тази опасност. Съдът обаче прие, че при яснотата за глинестите почви в парка, липсата на добро водооттичане, гниенето на този вид дървета и гъстотата, е можело да се предвиди падането на дървета и да се вземат мерки.

Делото стигна до апелативния съд по жалба на общината, но и втората инстанция е категорична, че тя носи отговорност за трагедията и обезщетението е правилно определено. Апелативният съд е категоричен, че причина за трагедията не са особеностите на падналото дърво, а неположените грижи за това местообитанието на този вид дървета да е безопасно за преминаващите по алеите граждани.

Апелативните магистрати посочват още, че за да защити тезата си, че е действала като добър стопанин, общината е трябвало да покаже доказателства за взети мерки за безопасността на дърветата от конкретния вид, които се намират точно в тези зони на парка, отредени за преминаване на гражданите. Това обаче не е направено.

Решението на САС не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд.