Изкуствен интелект - какви са правата ни и за какво да внимаваме?

На 1 август влезе в сила европейският законодателен акт за изкуствения интелект - първият в света всеобхватен регламент относно изкуствения интелект. Документът е гаранция за защита на основните права на хората.

В студиото на “България сутрин” адвокатът по авторско право Емилиян Арнаудов сподели, че основната насоченост на този акт е към защита на демократичните принципи, правовата държавата и правата на човека.

“Това са основните акценти в регулацията, която се дава. Тя най-общо дава 3 вида уредба. От една страна това е дефиниране на различните рискове, съпътстващи изкуствения интелект, и мерките за тяхното управление. С оглед на това какво е зададено да прави съответната система за ИИ, част от тях се дефинират като високорискови", каза адвокатът.

По думите му други се квалифицират като изкуствен интелект с общо предназначение.

Лицево разпознаване

"Това са познатите на аудиторията чат системи с изкуствен интелект. Има редица забрани за редица възможности, които дава изкуственият интелект и които биха изкушили определени авторитарни режими. Това са приложения с лицево разпознаване на базата на случайно събрани широка база данни. При лицевото разпознаване на телефона ни - ние искаме той да ни разпознава, но не искаме изображението, което сме дали за лицево разпознаване на телефона, да позволи да бъдем разпознати в даден ресторант", допълни Арнаудов за Bulgaria ON AIR.

Юристът допълни, че  в забраната за лицево разпознаване на обществени места има изключения.

"Със съдебно разрешение може да се извършва такова, но в три строго определени хипотези. Първата е, ако се издирва заподозрян в тежко престъпление, втората е, ако се издирва жертва на престъпление. И третата хипотеза е при заплаха от терористичен акт. Забранено е изкуственият интелект да прави опити да квалифицира хората на база на митични данни, като прави предположения от една страна какви биха били политически и религиозни възгледи, сексуалната им ориентация. Забранено е да се разпознава тяхната расова характеристика", подчерта адвокатът по авторско право.

Според него едно от важните неща, които прави регламентът, е да постави граница откъде нататък една автоматизирана система може да се счита за изкуствен интелект. И допълнителни, че свободното събиране на данни може да се извършва, когато е за строго научни цели.

“Когато е с цел някаква търговска експлоатация, тогава носителите на права имат право да забранят по подходящ начин съответният техен обект да бъде използван за вход в изкуствения интелект. А носител на авторско право може да бъде само човек", каза още Арнаудов.

Той сподели, че управлението на данни от години е водещ фокус в европейските регулации.

А до 1 август 2026 година трябва да създадем Национална лаборатория за изкуствен интелект, която да подпомага стартъп на малки и средни предприятия.