Роман Кругляков, който помогна на 25 души да избягат от Мариупол

Бившият журналист Роман Кругляков напусна родния си град Мариупол, за да остане в близко село още в началото на войната. В продължение на три дни в средата на март той три пъти се връща до опустошения град, за да вземе хванати в капана членове на семейството си. Те нямали телефонен сигнал повече от две седмици.

Да се върне на мястото, където е израснал, е било като да влезеш в ада, казва той. "Хората излизаха от изгорели многоетажни жилищни блокове, за да готвят храна на огньове на улицата. На пътя има парчета снаряди, електрически кабели и мъртви тела.

Кругляков искал да вземе двете си куми и семействата им. Първата кръстница била шокирана да го види, но бързо събрала вещите на семейството си. "Тя никога не е предполагала, че някой ще рискува живота си заради нея."

След това спасява майка си, чийто жилищен блок беше единственият на тази улица, избегнал обстрела.

После Роман се връща за другата си кръстница, която има двумесечно бебе – но съпругът й е бил твърде уплашен, за да напусне апартамента им. "Както разбрах, като хора, които са преминали през толкова много, те са били просто твърде уплашени, за да си тръгнат."

"Дадох им две минути да помислят, защото не можете да оставите колата си твърде дълго на улицата без наблюдение, хората могат да откраднат гумите. Шрапнелите от оръжията пробиха практически всички гуми", обяснява той. В крайна сметка кумата му и съпругът й отказват да си тръгнат.

След това той отива в приют в местно училище и спасява семейство с деца по молба на други роднини, живеещи извън Мариупол.

"Отидох да взема хората от мазето, но те не искаха да си тръгнат, защото бяха свикнали да седят там. Bяха уплашени от това, което ги очаква извън бетонните стени. Нападаха ги всяка вечер. Трябваше да използвам сила, за да ги измъкна. Лъгах ги с каквото се сетя. Казвах: "Чака ви топла храна, ток, сигнал на мобилен телефон". Излъгах и не ме е срам. Вярвам, че хората, които излязоха, са в по-малка опасност, отколкото в града", споделя той пред The Guardian.

Мариупол вече е напълно обграден от руски сили, казва Кругляков и добавя, че е виждал руски войници на всеки ъгъл в районите, до които е карал.

"Тези хора са в пълно отчаяние. Казват ми, че ще останат в мазетата и ще чакат хуманитарния конвой и ще се евакуират в Украйна. Но аз знам, че това никога няма да се случи", казва той. Помощ няма да дойде. Не сега или през следващите няколко дни или месец. Няма да дойде."

Кругляков води роднините си в Мелекин - съседен морски град, наскоро окупиран от руснаците, който е първата безопасна точка за бежанците, напускащи Мариупол.

"Решихме да отидем в Ростов (през границата с Русия) и да се опитаме да намерим работа и жилище. Това е по-добре, отколкото да живееш на непризната територия", казва той, докато обяснява, че е много трудно да се стигне до контролирана от Украйна територия поради липсата на бензин и свързаните разстояния.

"Твърденията на украинските медии, че хората се евакуират от град Запорожие, са подвеждащи. Хората трябва да извървят 86 километра пеша до съседния град Бердянск, освен ако не са едни от малкото, които имат автомобили", обяснява той. "От 25-те души, които спасих, нямаше нито един, който искаше да се евакуира в Русия – всички искат да отидат в Запорожие, но не всеки може."

"Ако маршрутът за евакуация беше удължен до Манхуш", добавя той за друг град по-близо до Мариупол, "тогава хората биха могли да ходят пеша до Манхуш".

Той и съпругата му няма да се върнат в Мариупол, но по-старите поколения в семейството му биха могли, ако се възстанови достъпът до газ, вода и електричество. Всичките им имоти освен два са унищожени или сериозно повредени.