Експерт: Турция ще бъде поканена за възстановяването на Украйна, не и България

Турция умело води посредническа мисия в условията на война между Русия и Украйна, като се надява да извади и ползи от това. Максималната цел на Анкара би била да събере на преговори президентите Путин и Зеленски, а след това да участва във възстановяването на Украйна след войната. Със своята позиция България не може да се надява на участие в този възстановителен процес, коментира Георги Димов, дипломат и бивш генерален консул в Одрин, в ефира на предаването "Светът е бизнес" с водещ Ивайло Лаков.

"Войната все някога ще свърши... и не трябва да имаме една съсипана страна. Тя ще трябва да бъде възстановявана ... от този, който е бил миротворец, който е бил посредник, който не се е изхвърлял в своите позиции и действия. А това са страшно много пари. Анкара действа така, защото има този опит за възстановяване от Ирак, особено след втората война в Персийския залив," каза Димов.

България не може да действа по друг начин, освен като приятели и съюзници в ЕС и НАТО, но позицията ѝ е твърде обрана, каза Димов и добави: "Нали се сещате как това ще бъде оценено в периода на възстановяване на Украйна?"

Разбираемо е притеснението в подобна ситуация България да остане без бойна авиация или противовъздушна отбрана, но е неразбираемо защо като производител България отказва да снабди Украйна с военната си продукция си по подобие на съюзниците си, каза Димов.

"Необходими са поне три предварителни условия за такава мисия: държавата да има добра комуникация и с двете спорещи страни, да вдъхва доверие и да събере на масата на преговорите и двете страни, и да разполага с необходимите икономически, политически, дипломатически и военни средства, за да може да накара преговарящите страни да останат на масата на преговорите, дори ако някой от тях иска да я напусне," посочи Димов.

Освен Турция подобна роля могат да играят Израел, Египет, ОАЕ, и може би Китай и Индия, каза Димов. Нито една от тези държави не е член на ЕС, но Турция е част от НАТО, посочи дипломатът. Поотделно или заедно лидерите в ЕС - Франция и Германия - също могат, а и най-вероятно на по-късен етап ще имат важна посредническа роля в преговорите, като и двете страни продължават да поддържат контакт с Кремъл.

САЩ ще се намесят в много по-далечен етап, а не трябва да се пренебрегва и новия троен съюз Великобритания-Полша-Украйна, смята Димов.

Преговорите на границата с Беларус между Киев и Москва до момента Димов определи като технически, за установяването на хуманитарни коридори.

Анкара и лично Ердоган нееднократно заявяват, че са за поддържане на връзки както с Киев, така и с Москва, и а силно желаят да се стигне до среща на Зеленски и Путин, каза Димов. Турция не затвори въздушното си пространство и не предприе санкции срещу Руската федерация, но от друга страна продава дроновете си на Украйна и затвори проливите на Босфора и Дарданелите за руски военни кораби. Турция също не признава анексирането на Крим от Кремъл или отцепническите региони на Донецк и Луганск в Източна Украйна, напомни Димов.

Турция има намерение да закупи още от ракетните комплекси С-400 от Русия, които предизвикаха криза в отношенията със САЩ и изхвърляне на страната от програмата за F-35. Анкара може да закупи от следващото поколение руски бойни изтребители, а в момента строи АЕЦ на Средиземно море с руски капитали.

В коментар за подновените изказвания на президента Ердоган за влизането на Турция в ЕС Димов напомни, че първоначалната кандидатура е била през 1963 г. и добави, че подобни изказвания не трябва да бъдат приемани особено сериозно.

Турция е със статут на държава кандидат-член от 1999 г., а преговорите са започнали реално през 2005 г., но особено след опита за преврат през 2016 г. и претенциите на ЕС за спазването на човешките права, разговорите са замрели, каза Димов.

Целия разговор може да гледате във във видеото на Bloomberg TV Bulgaria
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.