Космос, газ и зърно... Русия в опит да разбие западната солидарност

Москва се опитва да разгърне влиянието си в космоса и на световните енергийни пазари в рамките на обновените си усилия да разбие западната солидарност и да накаже САЩ и Европа за военната подкрепа за Украйна през повече от петте месеца руска инвазия.

В последния си изблик руските официални лица обявиха във вторник, че страната им ще се изтегли от Международната космическа станция през 2024 г., с което ще сложи край на десетилетията на сътрудничество със САЩ и техните съюзници в космоса и ще постави под съмнение бъдещето на съоръжението.

Решението беше обявено ден след като руският енергиен гигант "Газпром" заяви, че ще намали газовите потоци към Европа по критичния газопровод "Северен поток 1" до 20% от капацитета си. Съобщението веднага повиши цените на енергията в Европа и придаде нова спешност на усилията на Европа да намали потреблението и да се запаси с гориво.

В отговор на стъпката на "Газпром" Европейският съюз одобри спешен план, в който призовава страните да намалят потреблението на газ с до 15% през следващите месеци. Европейските официални лица казват, че се подготвят за това, което може да се окаже болезнена зима.

"Знам, че решението не беше лесно, но мисля, че в крайна сметка всички разбират, че тази жертва е необходима", заяви чешкият министър на промишлеността Йозеф Сикела след извънредното заседание на ЕС в Брюксел. "Трябва и ще споделим болката."

Докато Европа се подготвяше за складиране на газ, руски военни самолети нанесоха удари по цели в украинския черноморски регион близо до стратегически важния пристанищен град Одеса. Ударите породиха опасения, че пробивното споразумение, което Москва и Киев сключиха през уикенда, за да позволят възобновяване на доставките на зърно от украинските черноморски пристанища, може да бъде застрашено.

Появиха се спекулации, че Кремъл продължава да желае да държи световните доставки на храни като заложници като част от по-широкия си план за борба в Украйна и че не може да се вярва на никакви споразумения, сключени с правителството на руския президент Владимир Путин.

Кремъл сякаш се забавлява с използването на влиянието си, хвалейки се, че САЩ и Европа все по-малко могат да направят по въпроса. Точно в момента, в който Русия обяви, че ще се откаже от МКС, високопоставени представители на Кремъл заявиха, че Западът бързо изчерпва начините да държи Русия отговорна за кървавия конфликт в Украйна.

"Виждаме, че страните от ЕС и Северна Америка буквално се надпреварват помежду си да предприемат неприятелски мерки срещу Русия", заяви говорителят на Кремъл Дмитрий Песков пред репортери, според руската държавна информационна агенция ТАСС. "Виждаме обаче също, че те изчерпват мерките, които очакват да окажат натиск върху нас и да ни накарат да променим позицията си", каза Песков.

САЩ и техните съюзници от НАТО разчитат на безпрецедентни финансови санкции, за да накажат Русия за нахлуването в Украйна. Санкциите несъмнено се отразиха негативно на руската икономика, но изглежда, че са оказали сравнително слабо влияние върху по-широката стратегия на Путин.

Истинската цел на Русия в Украйна продължава да бъде предмет на дебат.

Руският външен министър Сергей Лавров заяви в неделя, че целта е да се свали правителството на президента Володимир Зеленски. Той изрази военните цели на Кремъл с едни от най-острите думи досега, докато руските сили продължаваха да обстрелват части от Украйна с артилерийски обстрел и въздушни удари.

Забележките на Лавров контрастираха с линията на Кремъл в началото на войната, когато той подчерта, че Русия не се стреми да свали правителството на Зеленски, дори когато войските на Москва се приближаваха към Киев. По-късно Русия се оттегли от околностите на столицата и насочи вниманието си към превземането на украинския индустриален регион Донбас в източната част на страната. През последните няколко месеца руските войски постигнаха бавни, но стабилни успехи в региона и сега контролират почти целия Луганск, една от двете провинции, съставляващи Донбас. Другата, Донецк, е изправена пред мащабна руска сухопътна и артилерийска атака.

Във Вашингтон президентът Байдън бе подложен на нови критики за начина, по който администрацията му се справя с конфликта.

Въпреки че САЩ изпратиха милиарди долари военна помощ за украинските войски, републикански критици твърдят, че Белият дом е можел да предприеме по-рано по-решителни мерки, за да предотврати руската блокада на украинските черноморски пристанища. Според тях подобна стратегия би помогнала да се предотврати недостигът на хранителни продукти в световен мащаб в резултат на прекъсването на доставките на пшеница и зърно.

"Администрацията на Байдън твърди, че вземането на решения през целия процес е било обмислено и нюансирано. Историята вероятно ще отсъди друго", заяви лидерът на малцинството в Сената Мич Макконъл, републиканец от Кентъки, от трибуната на парламента. Той заяви, че САЩ е трябвало да действат много по-бързо, за да предоставят на Украйна ракети с голям обсег, противокорабни ракети и други оръжия, способни да нанесат значителни щети на руските сили.

"Месеците преди ескалацията на Путин ясно изискваха смелост и решителност, да не говорим за месеците след това", каза Макконъл. "Но твърде често първият инстинкт на администрацията беше да се движи бавно и колебливо. Украинците се сражаваха смело, за да спрат настъплението на Русия, въпреки че не разполагаха с достатъчно личен състав и оръжие. Помислете какво можеха да постигнат с повече помощ от САЩ в началото на войната".

Напрягане на мускули

Решението на Русия да се откаже от МКС със сигурност ще има значителни последици за глобалното сътрудничество в космоса, което е отличителна черта на международния пейзаж след Студената война.

МКС, управлявана съвместно от Русия, САЩ, Европа, Канада и Япония, е непрекъснато обитавана в продължение на 22 години. Комплексът на стойност 100 милиарда долара служи като ключово изследователско съоръжение, където екипажите тестват авангардни технологии, които биха могли да се използват в бъдещи пилотирани мисии до Луната или дори до Марс.

НАСА не коментира веднага въздействието на руското съобщение.

Москва даде ясно да се разбере, че възнамерява да стартира свой собствен космически проект, който може би ще разпали версия през 21-ви век на американско-руската космическа надпревара, която помогна да се установи Студената война.

Юрий Борисов, новоназначеният ръководител на руската космическа агенция "Роскосмос", заяви, че страната му има за цел да изстреля свой собствен обект до 2024 г. "Мисля, че дотогава ще започнем да формираме руска орбитална станция", каза той по време на среща с Путин.

Не е ясно какво, ако изобщо нещо, могат да предложат САЩ и европейските им съюзници на Русия, за да продължат сътрудничеството с МКС. Досега САЩ и НАТО настояваха, че ще запазят икономическите санкции срещу Москва, докато всички руски войски не се изтеглят от Украйна.

Русия твърди, че санкциите са основната причина за решението ѝ да намали газовите потоци към Европа. Тази седмица руски официални лица заявиха, че газопроводът "Северен поток 1" се нуждае от ремонт, но западните санкции са направили изключително трудно получаването на доставки и части.

Европейските служители отхвърлят тези обяснения и казват, че Путин е решен да използва енергията като оръжие.

Путин "се опитва да отслаби голямата подкрепа за Украйна и да вбие клин в нашето общество", заяви германският министър на икономиката Роберт Хабек пред Deutsche Presse-Agentur. "За да постигне това, той разпалва несигурност и повишава цените."

Бен Волфганг, "Вашингтон Таймс"/БГНЕС