Путин строи "Нова Русия" в окупирана Украйна

Русия налива милиарди в пътища, железопътни линии, пристанища и проекти за ресурси в окупираните части на Източна и Южна Украйна, задълбочавайки контрола си върху завзетите територии и усложнявайки перспективите за бъдещо уреждане.

Инфраструктурната кампания помага на Москва да премести войски, оборудване и стоки, като същевременно обвързва окупираните райони все по-силно с руската икономика и транспортна мрежа. Според доклад на Ройтерс, мащабът и дългосрочният характер на инвестицията предполагат, че Кремъл няма намерение да връща териториите на Украйна.

Пътища, железопътни линии и пристанища променят окупираната територия

Инвестиционната кампания обхваща окупираните части на Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска области, както и съседна руска територия. Ройтерс, позовавайки се на сателитни изображения, официални руски тръжни документи, данни за износ и превоз на товари, публични изявления и интервюта с повече от три дузини украински служители и бивши жители, установи, че между 2022 и 2025 г. са построени, ремонтирани или модернизирани над 2500 километра железопътни линии, магистрали и пътища.

Сред водещите проекти е така наречената система "Новорусийски железници", включително планиран 525-километров маршрут, пуснат в експлоатация през 2023 г., за да свърже окупираните части. Новопостроен 60-километров участък между Новоселивка и Колоски в Донецка област, северно от Мариупол, беше идентифициран с помощта на сателитни изображения, направени между юли 2023 г. и ноември 2025 г.

Отделен пътен проект, магистрала Новорусия, е част от по-голям 1400-километров "Азовски пръстен", предназначен да свърже Южна Русия с окупираните украински региони и Крим. Руски представители твърдят, че по-широкият маршрут ще бъде завършен до 2030 г.

Проектите не са само икономически. Вадим Скибицки, заместник-началник на украинската военна разузнавателна агенция HUR, заяви, че транспортната инфраструктура е от основно значение за поддържането на военните усилия на Русия.

"Най-важното съображение за руснаците е инфраструктурата. Това е транспортната инфраструктура", каза той.

Разходите на Кремъл засенчват други руски регионални програми

Според доклада Русия е отпуснала около 11,8 милиарда долара федерални средства за четирите окупирани украински региона между 2024 и 2026 г. по приоритетни национални програми за развитие. Тази цифра е почти три пъти по-голяма от общата сума, отпусната на около 20 други руски федерални региона в подобни програми.

Президентът Владимир Путин открито представи окупираните територии като "Новоросия" - "Нова Русия" - термин, вкоренен в имперското руско минало и възприет от съвременните националисти. В реч, отбелязваща годишнината от това, което Москва нарича "обединението" на регионите с Русия, Путин определи програмата като възраждане на "нашите изконни, исторически руски земи".

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви пред Ройтерс, че четирите окупирани територии са "субекти на Русия" и "неразделна част от Руската федерация", добавяйки, че това е "записано в конституцията на страната".

За Киев и неговите европейски съюзници разходите са ясен сигнал, че Москва третира окупацията като постоянна. Каролина Хирд от вашингтонския Институт за изследване на войната заяви, че мащабът на инвестицията показва, че Русия не се готви да върне територията.

"Начинът, по който Русия инвестира много сериозно в промишлеността и икономиката на окупирана Украйна, за да може да извлече печалби от окупацията, също така финансово обвързва Украйна с Русия", каза тя, цитирана от Kyiv Independent.

Пристанищата на Мариупол и Бердянск отварят отново под руски контрол

Русия също така предприе стъпки за съживяване на окупираните украински пристанища на Азовско море. Мариупол и Бердянск бяха добавени през август към публичния списък на Русия с пристанища, отворени за международни кораби, стъпка, осъдена от Киев.

В ход са проекти за драгиране и задълбочаване на каналите, за да се позволи завръщането на по-големи кораби, като от 2023 г. на руския уебсайт за държавни поръчки са публикувани търгове на стойност над 13 милиона долара.

Сателитни изображения от Мариупол показаха голямо ново съоръжение на доковете и това, което изглеждаше като нарастващ запас от въглища, подготвен за износ. Двама ветерани докери в Мариупол описаха пристанището като забележимо по-натоварено през последните месеци, с кораби, превозващи зърно и въглища, въпреки че активността остава под нивата отпреди войната.

Данните за проследяване на кораби показват, че между юли и ноември миналата година 18 товарни кораба, управлявани от руски и чуждестранни компании, са отплавали от Мариупол и Бердянск, повечето от които пътуват към турски пристанища. Ройтерс заяви, че не може да определи какво е превозвал всеки кораб. През 2024 г., за разлика от това, нито един кораб не е влизал или напускал двете пристанища, според същите данни.

Руските митнически данни също така показват, че между март 2022 г. и март 2025 г. най-малко 508 500 метрични тона въглища, кокс и антрацит на стойност 13,2 милиона долара са били изнесени от окупираните региони. Основните купувачи са били търговски фирми в Турция и Обединените арабски емирства, като доставките са отивали и до Индия, Индонезия, Египет и Алжир.

Природните ресурси и търговете превръщат окупацията в печалба

Освен логистиката и пристанищата, Москва използва държавни търгове, за да прехвърли контрола върху украинските природни ресурси на руски компании. Ройтерс прегледа документи за публични търгове, показващи десетки активи - включително мини, кариери и земеделска земя - които се предлагат за продажба онлайн.

Сред най-значимите сделки е златното находище Бобриковско в окупираната Луганска област. Правата за разработване на мината бяха продадени за 9,7 милиона долара на Алчевскпромгруп, контролирана от руската минна компания Полянка. Документите от търга разкриват, че находището съдържа около 1,64 тона злато на стойност близо 260 милиона долара по текущи спот цени.

Каролина Хирд, сътрудник по национална сигурност в Института за изследване на войната, заяви, че макар окупацията да е скъпа, способността на Русия да експлоатира индустриални и природни активи в завзетите региони в крайна сметка може да промени икономическия баланс.

"Това може да започне да накланя везните до точката, в която окупацията действително става печеливша за Русия", каза тя.

Моделът "Крим", но по-бърз

Украинските власти казват, че Кремъл следва модел, установен след анексирането на Крим през 2014 г. – но по много по-бърз график.

Олга Куришко, представител на президента на Украйна за Крим, обясни, че Русия е постигнала за три години в новоокупираните територии това, което ѝ е отнело приблизително десетилетие, за да изгради в Крим.

"Те го осъществиха толкова бързо, похарчиха толкова много пари, вдигнаха всичко на едно ниво в сравнение с това, което направиха в Крим", каза тя. "Крим беше техният тренировъчен полигон."

Президентът Володимир Зеленски, попитан от Ройтерс за изграждането на инфраструктура от Русия, го отхвърли като милитаризирана фасада, а не като истинско развитие за жителите.

"Не прилича на някакъв модерен курорт", каза той за Крим. "Всичко е милитаризирано."

Предизвикателство за всяко бъдещо мирно споразумение

Бурното развитие идва, докато Вашингтон продължава да настоява за край на войната.

Но физическата трансформация на окупирана Украйна прави дипломатическия пейзаж по-труден. Новите маршрути вече позволяват на Русия да премества хора и стоки, без да разчита единствено на Кримския мост, който отдавна е уязвима точка за военен и търговски трафик и цел на многократни украински удари.

За украинските чиновници и анализатори това е централният момент: Русия не просто окупира земя - тя я препроектира, за да служи както на военните усилия, така и на дългосрочната интеграция в руската държава.

Колкото по-дълго продължава този процес, толкова по-трудно може да стане да се обърне.