От Донбас до Персийския залив: уроците от войната с дронове, които тревожат САЩ

Неотдавнашните конфликти разкриха нарастваща уязвимост в американската цифрова инфраструктура, а нормативната уредба в САЩ би могла да затрудни значително нейната защита. Дроновете се превърнаха в централен елемент на войната на 21-ви век. През лятото на 2026 г., под натиска на конвенционално превъзхождащи ги въоръжени сили, както Украйна, така и Иран драматично използваха войната с дронове срещу икономиките на своите противници с голям успех. В Русия украинските удари с дронове срещу гиганта в електронната търговия Wildberries, еквивалент на Amazon, в съчетание с удари срещу веригите за доставки на петрол, донесоха войната в домовете на руското население, оказвайки натиск върху Кремъл. В Персийския залив иранските атаки с дронове нарушиха глобалните енергийни пазари и ограничиха възможностите на САЩ за вземане на решения, пише за TNI Хенри Роджърс, асоцииран анализатор в Съвета по политиката за Близкия Изток.

Успехът и на двете тези начинания в стил "Давид срещу Голиат" демонстрира способността на дроновете да затрудняват икономиките, като нанасят удари по чувствителни точки. Макар тези летни удари да бяха насочени срещу търговията и енергетиката, те също така предвещават уязвимостта на една все по-важна точка на икономически натиск: центровете за данни. Често разположени в огромни бетонни комплекси, тези центрове са вече основен градивен елемент на икономиката на Съединените щати, като с всеки изминал ден стават все по-жизненоважни. И докато враговете на Съединените щати усвояват уроците от войната с дронове, преподадени както от Украйна, така и от Иран, липсата на защита за тези основни градивни елементи ги излага на риск. Успехът на атаките с дронове през това лято ясно показва, че войната с дронове няма да остане ограничена до конфликтните зони в Евразия. Един ден тя ще достигне до Съединените щати и ще заплаши тези най-жизненоважни, понастоящем незащитени икономически цели. В Съединените щати струпването на центровете за данни, тяхната фино настроена, но крехка структура и съществената им икономическа роля ги превръщат в идеални цели. Продължаващата бърза цифровизация в цялата американска икономика, съчетана с нарастващите изисквания към изкуствения интелект (AI), подхранва тенденцията за изграждане на все повече центрове в Съединените щати. Поради разходите и с цел максимална ефективност най-критичните от тях често се изграждат в огромни, взаимосвързани комплекси, групирани в големи градове, включително Северна Вирджиния, Атланта, Санта Клара и Далас. Всеки от тях обслужва околния регион и е построен от едни и същи няколко големи корпорации, привлечени от изгодните данъци, енергия и вода. Групирането на тези съоръжения прави координираните удари срещу тях много по-лесни. Както показаха Украйна и Иран, координираните удари срещу важни услуги, като например споделените електроенергийни мрежи, са опустошително ефективни.

Центърът за данни приютява огромни сървърни ферми и е прецизно настроен да предоставя колкото се може повече изчислителна мощност. Огромни охладителни системи ги предпазват от бързо прегряване, а на място се съхраняват големи резервоари с дизелово гориво за захранване на генераторите в случай на прекъсване на електрозахранването. Подобно на микрочиповете, които ги захранват, дори и най-малката намеса може да ги извади от строя и да причини непоправими щети. Тези съоръжения са проектирани като високоефективни, контролирани среди, а не като укрепени обекти, устойчиви на целенасочени експлозии. Координиран удар дори срещу само няколко от тези центрове би хвърлил в хаос жизненоважни услуги, вариращи от финансите до здравеопазването. Преди десет години най-големите заплахи за американската икономика бяха координирани, сложни кибер- или кинетични атаки – скъпо начинание, възможно само от мощна държавна структура. Сега всеки, който желае да навреди на Съединените щати, трябва само да влезе в Amazon и в няколко по-сомнителни кътчета на интернет, за да придобие опустошителни възможности.

Само излизането от строя на един или два центъра за данни може да се окаже катастрофално. Тази година в Персийския залив Иран нанесе удари по два обекта на Amazon Web Services, които шест месеца по-късно все още не са възстановени. Ударите предизвикаха пожари, които, в комбинация с използваното пожарогасително средство, нанесоха значителни щети на съоръженията. Последствията включват прекъсвания на стотици компютърни услуги и клиенти, които се опитват да направят резервни копия на данните си. За да се компенсират прекъсванията, данните бяха преместени в чужбина, което заплашва суверенитета върху данните и разкрива допълнителни уязвимости. Макар САЩ да разполагат с повече съоръжения и следователно с по-голям резерв за компенсиране на загубите, там обемът на използване също е значително по-голям. В съчетание с клъстерния характер и уязвимостите на американските центрове за данни, заплахите, които представляват дроновете, не могат да бъдат пренебрегнати.

Заплахата за центровете за данни в Персийския залив и вече нанесените щети на редица от тях са накарали мнозина в САЩ да поставят под въпрос използването на центрове за данни в чужбина.

В крайна сметка, защитата им зад два океана е предпазвала уязвимите места от въздушни заплахи още от самото им създаване.

Но в ерата на дроновете това вече не е достатъчно. Достъпността на дроновете и откритият характер на центровете за данни означават, че всеки индивид или малка група с намерение да нанесе вреда на американската икономика може да го направи.

Макар да е невъзможно да се изразходват ресурси за превръщането на всеки център за данни в САЩ в укрепен обект от военен клас, могат да се предприемат мерки за намаляване на уязвимостта им. Обектите могат да инсталират системи за защита срещу дронове, сензори за откриване на приближаващи се заплахи, въртяща се бодлива тел за прекъсване на кабелно управляваните дронове, както и целенасочени кинетични системи и системи за заглушаване. Най-голямото препятствие пред защитата на тези съоръжения обаче не е технологията или цената: то е американското законодателство. Понастоящем Федералната авиационна администрация (FAA) регистрира дроните като въздухоплавателни средства и налага тежки наказания, които могат да включват лишаване от свобода, за намеса в тяхното функциониране.

Макар центровете за данни да притежават земята, върху която са разположени, въздушното пространство над тях е обществено достояние и е незаконно да се сваля дрон, дори над частна собственост. Центровете за данни не предприемат мерки за самозащита, защото законът не им позволява. За да насърчат собствениците на центрове за данни да защитят инвестициите си по подходящ начин, политиците в САЩ трябва да реформират ограничаващите разпоредби относно дроновете и да премахнат пречките пред защитата на тези жизненоважни активи. Гражданските инвестиции, стимулирани от регулаторна реформа, могат да смекчат заплахата, която дроновете и центровете за данни представляват за икономиката на САЩ, преди тя да се материализира.