Великите българи по света – проф. Минко Балкански

Срещите с проф. Минко Балкански са винаги одухотворяващи и полезни. Само след един кратък разговор с него се зареждаш с много позитивизъм, стремеж и воля. И се мотивираш да вършиш добро – като него.

Постигнал е много  в личен план – той е световноизвестен професор по физика, носител на най-високото френско отличие - ордена на Почетния легион, Доктор хонорис кауза. От години живее във Франция, общува с хора от висшето общество.

Но винаги една българска народна песен и българско хоро ще докоснат сърцето му и ще го разчувстват.

Постигнал е много и в стремежа си да помага на България - през последните двайсет години той е главен инициатор на редица благотворителни кампании в родината. С негова помощ френският Червен кръст праща линейка и медикаменти в болницата в Стара Загора, дом за възрастни хора в Лом бива изцяло ремонтиран, издръжката на детската градина в родния край се поема изцяло от него. Домове за изоставени деца също получват помощни средства.

А по Коледа камиони, пълни с лакомства и дрехи, пътуват от Франция, за да зарадват децата.

Детството му в България

Минко Балкански е роден е през 1927 г. в село Оряховица, недалеч от град Нова Загора. Още от ранно детство той е различен и особен. Игрите на другите деца не го привличат. Обича да се разхожда сам. Измисля си забавни игри с разни героични образи и общува с тях.

Необичайно любознателен. Любимо място – във воденицата на дядо му. Задава десетки въпроси и иска да разбере как се предава енергията от водопада върху голямото колело, което пък задвижва воденичните камъни.

Училището му харесва, а ваканцията е скучен период за него и с нетърпение очаква следващата учебна година. Дете с разностранни интереси - ходи на уроци по цигулка, обича операта, поезията, музиката и театъра, учи чужди езици. Проявява интерес към научните открития, иска да знае защо веднъж вали дъжд, а после сняг. Минко има някакъв естествен стремеж да изпревари възрастта си в умствено и нравствено отношение.

„Изпитвах яростно нетърпение да изляза от юношеството и да стана мъж. Учението не успяваше да задоволи моята амбиция, тъй като не срещах никакви трудности, никакви изпитания, които да съответстват на този мой стремеж“, споделя Минко Балкански в автобиографичната си книга „Устрем и воля“.

Започва да учи предметите и за следващата година. Лично посещава министъра на образованието и получава разрешение да се явява на изпити и да завършва по два класа за една година. На 16-годишна възраст вече е студент по химия в Софийския университет.

Колко струва успехът във Франция

През 1946 година младият Минко тръгва за Париж с няколко долара в джоба си. В началото работи като градинар и момче за всичко срещу храна и подслон. Мечтата му да следва в престижното парижко училище Ecole Normale Superieure бързо рухва, разбирайки, че там приемат само френски граждани.

За кратко време научава френски език, подготвя се за конкурсен изпит и става студент в Националното училище по индустриална химия в град Бордо. За да осигури необходимите си парични средства, той продължава да работи като момче за поръчки. Често гладува.

Веднага след завършване на висше образование Минко Балкански пристига в Париж. И тук продължава да работи като куриер. След една година обаче е назначен за асистент в Националния център за научни изследвания.

Тук започва неговата научна кариера. Успехите не закъсняват. Сблъсква се с много предизвикателства и изпитания, които младият българин превръща в трамплин към нов подем.

„Работата стана за мен едновременно цел, средство и условие на живот“, спомня си Минко Балкански.

Междувременно, поради неявяване на военна служба, в България Минко Балкански е осъден на смърт. С тази присъда вратите на родината се затварят окончателно за младия учен. Това го провокира да подаде документи и да приеме френско гражданство.

След защита на дисертация и присъждане на титла Доктор на науките Минко Балкански работи последователно в института „Фриц Хабер“ в Берлин, в Масачузетския технологичен институт в Кеймбридж, в Япония, Индия …

Придобива световна известност. През 1959 година е назначен за професор в парижкия Факултет по физико-математически науки в Сорбоната, а след това и за директор на лабораторията по физика към Екол Нормал Сюпериор.

Признанието идва през 1991 година, когато Минко Балкански получава орден на Почетния легион – най-високото френско отличие.

За първи път в България

„Никога не бях помислял да се върна в България. Прекомерно тежки бяха страданията, изтърпени от моите родители и всички, които познавах там, за да запазя каквато и да било връзка с тази страна, която бях напуснал през 1946 година“, споделя Минко Балкански.

Но един ден през 1992 година  Симеон Ангелов, българският посланик в Париж, посещава професор Минко Балкански в университет, носейки самолетен билет и паспорт на името на Минко Балкански. Съобщава му радостни новини – българското му гражданство е възстановено и Академичният съвет на Софийския университет му присъжда титла почетен доктор. Получава и покана да присъства на официалната церемония в Аулата на СУ за присъждане на титлата „Доктор хонорис кауза“. На 15 юни 1992 година пристига в България, а ден по-късно е церемонията в СУ.

„За първи път в живота ми се наложи да произнеса реч с научно съдържание на български език. Най-затрогващият момент от церемонията бе към края, когато хорът, разположен по балконите, подхвана „Многая лета“, мощен химн, който те кара да настръхнеш. В такъв момент никой не може да остане безчувствен“, спомня си с умиление професор Минко Балкански.

Да посети родното село Оряховица, е следващата задача. На площада го очаква цялата рода по майчина линия – празнично облечени, с цветя в ръце. В празничната зала на селото е подредена трапеза, отрупана с ястия. Представят му се лели, стринки и братовчеди, които никога не е виждал.

„Тук действително почувствах радостта от завръщането“, казва световноизвестният професор по физика. Посещава родната къща, магазина и избата на баща му. Нищо не се е променило за половин век.
Само времето е оставило следи – прах, мръсотия и разруха.

„Тогава ме осени идеята да поема всичко в свои ръце, да го съживя, да му придам нова душа, съдба, полезност, бъдеще, да съживя и самото село, станало тъжно, изоставено, без живот, без надежда, без амбиция за бъдещето“, споделя професор Минко Балкански.

Речено – сторено. „Почувствах се натоварен с мисията да насоча нашата фамилия по пътя на добродетелността, щедростта и хуманитарната дейност“, казва още професорът.

Споделената със семейството идея е посрещната с буйна радост, одобрение и добронамереност с пълно единодушие, без колебание и резерви. Семейството се включва в голям проект за България.

Фондация „Миню Балкански“

През 1998 г. проф. Минко Балкански предприема важна крачка: магазинът на баща му се превръща в културно-етнографски център, седалище на фондация „Миню Балкански“. Центърът е отворен за всички и дейностите му са организирани за будните деца в околността.

Фондацията ремонтира и възстановява дейността на училището в селото, което е пред закриване поради липса на средства. Поема и издръжката на детската градина, затворена по същите причини.

Фондацията създава в с. Оряховица и център за обучение на преподаватели по информатика - от 2003 г. насам в България са доставени 1000 нови компютъра, разпределени в 110 училища.

През 1993 г. той създава и Висш институт за развитие на науката, културата и технологиите в България с цел подпомагане отварянето на българските научни среди към свободния свят. Въвежда конкурс по математика, физика и информатика с цел подбор на особено надарени ученици и включването им в подготвителни курсове към специализираните учебни заведения на Франция. Десет от тях вече са утвърдени имена във френските научни среди и правят блестяща кариера.

Хуманитарна помощ

„Още при първото ми пътуване до България установих, че нуждата от хуманитарна помощ е голяма. Не можех да остана безразличен и се включих в няколко операции“, спомня си професорът.

Френският Червен кръст изпраща на Университетската болница в Стара Загора линейка и медикаменти.

Дом за стари хора в град Лом е ремонтиран основно със средства от фондацията. Мебелите и пердетата пък са доставени от друга хуманитарна асоциация на студенти от град Лион.

Помощта на хуманитарната асоциация е насочена и към домовете за изоставени деца в Червенаково и Асеновец. А благодарение на дарението на Ален, син на Минко Балкански, е построена нова спортна площадка за тези деца.

Всяка година по Коледа камиони с лакомства и дрехи втора употреба пристигат от Франция в родното село на професора. Съпровождат ги френски студенти, които лично участват в разпределянето на хуманитарната помощ между децата, които прекарват цял ден в компанията на френските си приятели.

Нов дух на оптимизъм

„Трябва да се настоява пред властите обучението по гражданско обучение и морал да заеме отново полагащото му се място в училището, защото то е от основно значение за живота в обществото и трябва да бъде част от основното възпитание на младите поколения. Това е задачата, която съм си поставил в момента. Зная, че пътят ще бъде труден, че инертността е голяма и добре преценявам колко енергия ще трябва да изразходвам и колко трудности да преодолея, но имам необходимата воля да се захвана с тази задача и силата да вървя по този път“, ентусиазиран е професорът.

И делата не закъсняват – на 6 януари 2013 година проф. Минко Балкански ще открие лично Национален център за младежта в село Оряховица.