Мемо, IT спец, българин, ухажван от ВУЗ-овете в САЩ

Специално приложение за онлайн комуникация между студенти изработва Мехмед Младенов (21 г.) от Търговище, който учи програмиране в Нюйоркския университет. Продуктът е съвместна реализация на нашето момче, което приятели и близки наричат Мемо, с двама негови връстници и колеги от Индия и Китай. Разработката им, която до края на лятото трябва да е завършена, вече е предизвикала интереса на три университета в САЩ.

Това разказва Мемо, който се върна у дома след успешно завършен втори курс по компютърно програмиране. Пестелив е на детайли за приложението, защото още го работят, а му възлагат големи надежди.

Дори са проучили как в бъдеще да пуснат акции от него на борсата. Консултират се с юристи и финансисти от Ню Йорк. Всяка стъпка по реализацията на програмата следва наученото от бащите им, които са бизнесмени.

Младежите сега влагат собствени средства, труд и време в дейността си, която вкарват в обща фирма.

"Първо искахме да направим чат, който да се ползва от студенти, които се намират близо един до друг. Примерно в кафене. Влизаш в приложението и виждаш кой от твоя университет или специалност е наблизо. Завързваш онлайн връзка с него. Обменяте информация за ученето, за града, за бита и т.н. Най-вече ни интересуваше връзката на ниво обучение, където обменът е много нужен. После решихме да разширим нещата и да направим платформа, в която студентите се регистрират и се свързват помежду си", разказва за "Труд" Мемо.

Идеята им дошла от собствения им опит в Ню Йорк, където всеки от тях се оказал сам в непозната среда при свръхнатоварване в учебния процес и лавина от ежедневни домашни. За това решили, че чужденците студенти ще имат интерес към такова приложение.

"Първата седмица там е опознавателна и се организира от университета. Нарича се: „Добре дошли”. От учебното заведение казват на студентите какви апликации да изтеглят и чрез тях ги информират всеки ден по кое време какво и къде може да посетят. Вече имаме разговори с три университета, че ако приложението ни им хареса, ще го включат сред използваните и ще го рекламират сред студентите си", обяснява Мемо.

С двамата си съдружници той се свързал точно в университета. Китаецът учел програмиране, като него, а индиецът - бизнес. Това определило и мястото на всеки от младите предприемачи в общия им проект.

"Баща ми ми повтаря, че бизнес не се учи в училище, той се усвоява в работата, с опита, с провалите и успехите. Въпреки че учим в едно от скъпите учебни заведения, никой от нас не прави демонстрации. Сред състудентите ми има деца на милиардери, които са в първата десетка в света. На училище не можеш да кажеш кой - кой е. Ако решим да излезем вечер, което правим примерно веднъж седмично, защото нямаме време, то тогава можеш да видиш момче с часовник за 100 000 долара, което обаче внимателно проучва менюто, не се изхвърля да поръчва най-скъпите неща и да демонстрира състоянието си", разказва Мемо.

Според него освен научаването на нови неща, голям актив му е създаването на контакти със стойностни хора, които още веднъж му показват прагматичност, дисциплина, ред и последователност, каквито и той иска да следва.

Разказва, че с програмиране се занимава от ученическите си години, когато е бил в Американския колеж във Велико Търново. Още там решил да кандидатства в 20-ина университета в САЩ и резерва други в Европа.

Доволен е от избора си, но още не може да каже накъде би поел. В Ню Йорк е видял студенти, които били истински гении. Имал познат от Азия, който бил факир на компютрите и направил приложение, което продал за милиони. Сега вече работел в сектора на сигурността.

"Подготовката там е на изключително ниво. В колежа имах проблем с математиката, която по принцип много ми върви. В университета ни учат стъпка по стъпка как се решава дадена задача и всичко е толкова пределно ясно и просто. Мога сам да определям програмата си, защото преподавателите се съобразяват с нас, а не ние с тях. По същия начин е с изпитите. Друг е въпросът, че там не е като в България да се шляеш цял семестър и накрая да ходиш на сесия. При нас имаме проекти всяка седмица. Всеки ден куп домашни. Всеки месец изпит. Няма как да не учиш. Ако паднеш под задължителния минимум проценти, които трябва да покриваш, ти дават пробация още един семестър. Ако пак не се справиш, си отиваш", разказва за американската система Мемо.

Сега във ваканцията, освен че работел по приложението, помагал на баща си Йозджан Ариф, познат като Гео. Най-вече се учел, обикаляйки фирмите му. Радва се, че сестра му, която е осми клас в Американския колеж в Търново, също свързва плановете си със САЩ. Надява се, когато тя пристигне там, неговото приложение вече да е сред предпочитаните от студентите, които ще се намират в огромния град, ще пишат заедно домашните си и ще откриват нови предизвикателства за преодоляване.