За авторитета на учителя, родителското робство, агресията...

Учителският авторитет е в основата на всички образователни системи по света. Има страни в света, където неговият авторитет се утвърждава със Закон за статута на учителя,. Учителският авторитет е безусловно важен и грижливо пазен и в ЕС.

Именно признаването и уважението на учителския труд е гаранцията за високите нива на ученическите резултати във всички видове изпити и добра реализация в обществото и на пазара на труда, но най-вече е основа на високата гражданственост и държавност.

В родното образование днес ежедневно могат да се видят примери на грубо вмешателство от родители и родителски организации в училищните политики. Свидетели сме как държавни и общински институции не се намесват или са много плахи да застанат зад образователните институции и не спират да флиртуват с родителите, и то с тези, които са най-агресивни, тези с най-големите, необосновани и даже опасни претенции, пише в анализ на синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа", изпратен до медиите.

По данни на МОН посегателствата срещу българските учители се увеличават - през 2017/18 г. те са били 391 на брой, през следващата 2018/19 г. се увеличават до 476. Скок има и при случаите на вербална агресия - те се увеличават с 508 на брой, до общо 3545 случая, или с около 16%.

Според статистиката за 2016 и 2017 г. в родните учебни заведения са били регистрирани над 8000 случая на тормоз и насилие. При 4500 от тях става дума за физическа и вербална агресия, което прави средно по 30 инцидента дневно.

Агресията срещу учителя не е само от учениците, но и от родители.

Днес учителят и директорът са оставени сами, когато имат най-голямата нужда от подкрепа и защита, в "скандални ситуации“, когато някой родител, припознал себе си като авторитет или експерт, извършва действия, които брутално уронват авторитета на учителя, директора и образователната институция, допълват синдикалистите.

А подронването на учителския авторитет удря устойчивостта ни като народ, възпитанието на подрастващите в гражданственост и дълг, което поставя на карта държавността и реда.

В оществото се ражда една нова възпитателна парадигма – всички са маскари, даже и тези, на които поверяваме най-ценното – децата си. Пределно ясно е, че чрез разпада на учителския авторитет, категорично няма да гарантираме по-добра образователна система, каквато очакваме и искаме всички ние.

От синдиката коментират и последния сручай, когато учителка от Хисаря беше арестувана, след като полицията установила, че шофира пияна на път за училище.

"Трагични и непоправими са последиците за нашите деца и ученици, които стават свидетели как е разпната една учителка, арестувана от полицейски служител...Има ли някой съмнение, че така калта залива цялата гилдия, а мнението на обществото става общовалидно за всички труженици на просветното поле?", питат синдикалистите.

Според тях всеки ден има лоши примери, които се дават на учениците, "компетентни” напътствия от родители за справяне с учителите, които заливат с жалби институции и медии, за да наложат свои решения.

Синдикат "Образование" е категоричен, че родителите трябва да спрат да се месят в работата на учителя, директора, и училището. Ролята им е да партнират, да помагат в спазването на училищните правила.

"Такъв кураж е проявил и е сторил в не толкова далечното ни минало министър-председателят Стефан Стамболов през 1891 г., който чрез "Закон за народното просвещение" отнема правото на родители и училищни настоятелства да назначават и уволняват учители и да се вмешават в работата на учителя: "... За да се положи основата за нравственото възпитание на българските граждани, да ги развие физически и да им даде необходимите за живота познания". И това с ясното съзнание за силата на авторитета на учителя...

"Резонно се питаме дали институциите - министърът на образованието, премиерът или президентът на България, ще дръзнат да озаптят и наложат мярка за онези родители, взели се за ментори, съдници и даващи възмездие или ще оставят образователната система в родителско робство...това само бъдещето може да покаже", категорични са те в анализа си.

От Синдикат "Образование" настояват:

"Нека ние, родителите, да се преклоним пред българския учител, да му отдадем уважението и съхраним достойнството му, нека спрем да го сочим като изкупител на обществените грехове! Защото, ако искаме да имаме учители и в бъдеще, ще ги има и ще останат, но не заради заплата или фиктивни лозунги, а заради усещането за доверие! Защото, ако не възродим авторитета на учителя с еволюция, ще си спомним за революцията от 2007 г.“