Децата - тихата жертва на кризата с коронавируса

Много родители се успокоиха, след като изследвания за коронавируса установиха, че децата рядко проявяват симптоми на заболяването и обикновено не са изложени на голям риск от него. Това обаче не значи, че те са защитени от глобалната пандемия, пише Адам Минтър за Bloomberg.

Всеки родител е запознат с ежедневните предизвикателства от разпространението на коронавирусната пандемия на фона на затворените детски площадки и мерките за ограничаване на социалните контакти във все по-топлото и примамливо за разходки навън време. По-значителните последици от кризата обаче ще дойдат от две сфери - здравната и образователната.

Извънредните ситуации, подобни на коронавирусната криза, обикновено имат негативни последици върху детското здраве в дългосрочен план. При епидемия фокусът на лекарите и техните усилия се насочват към най-неотложните за момента дейности. Мерките, предназначени да предпазят здравето на работещите и по-голямата част от населението, може също да значат, че здравните представители не са в състояние или не трябва да имат контакт с най-малките пациенти.

За децата това може да доведе до дългосрочни последствия. В разгара на епидемията от ебола през 2014 г. броят на извършените пренатални консултации например, за които е доказано, че подобряват физическото и психическо състояние на децата в дългосрочен план, се е понижил с 40% на годишна база.

В подобни моменти броят на ваксинираните деца също нямалява. През 2013 г., преди избухването на епидемията от ебола, на 73-процентен дял от децата в Либерия под една година са били поставени всички необходими ваксини. От юли до септември делът на ваксинираните деца се понижава до 36%. Само броят на поставените ваксини срещу морбили се понижава с 45% на годишна база. Спадът на ваксинациите създава “имунна пропаст”, която позволява по-лесното разпространение на други болести.

Последствията са видими - от 2016 г. до 2017 г. 49% дял от установените 2954 случая на заболели от морбили в Либерия са при деца под 5-годишна възраст.

Вероятно настоящата пандемия ще има същия ефект. В края на март Световната здравна организация призова поставянето на превантивни ваксини да бъде преустановено в световен мащаб, за да се позволи спазване на мерките за социална дистанция. Въпреки че може би това беше правилен призив, дори здравните експерти, които подкрепят мерките, са наясно, че тези рестрикции ще повишат заболеваемостта от други болести, което може да се окаже продължаваща с години тенденция. 

Друго сериозно притеснение - за родителите и света, е, че около 1.4 милиарда деца живеят в райони, в които училищата са частично или изцяло затворени. За повечето от тези деца не е ясно кога образователният процес ще може да продължи. При затварянето на учебните заведения в Либерия, Гвинея и Сиера Леоне заради еболата, ученици бяха пропуснали 1848 часове занятия.

Подобно продължително отсъствие от училище може да нанесе щети по отношение на образованието и развитието на учениците, особено при тези с по-ниски доходи. Програмите за дистанционно обучение могат да бъдат неефективни дори при идеални обстоятелства. В по-бедните домакинства, където е по-малко вероятно родителите да имат възможност да останат по домовете си, процесът допълнително се утежнява. 

Смекчаването на всички тези вредни ефекти ще бъде огромно предизвикателство. След епидемията от ебола международните организации и правителствата по целия свят допринесоха за създаването на нова програма за ваксиниране, веднага щом пристъпването към нея се оказа безопасно.

Въпреки последните си проблеми СЗО също ще трябва да координира подобна кампания и да установи как тя да стартира при първа възможност. Правителствата на отделните страни трябва също да дадат приоритет на детските консултации и пренаталните услуги по време на пандемията, както и да търсят начин отново да отворят училищата.