Как се пише? Правописният речник става достъпен в интернет

Официалният правописен речник на българския език ще бъде свободно достъпен в интернет в дигитализиран и осъвременен вариант.

Той ще бъде част от цялостна онлайн платформа за езикови ресурси и проверка на правопис, правоговор и граматика. Ще я разработи Българската академия на науките (БАН) по поръчка на Министерството на образованието и науката. Изпълнител ще бъде Институтът за български език (ИБЕ) в сътрудничество с Института по информационни и комуникационни технологии (ИИКТ). Проектът трябва да приключи до края на 2023 г.

За целта са предвидени 378 800 лв., съобщиха от МОН.

Новата платформа ще носи името БЕРОН. Тя ще съдържа модули за правопис, правоговор, граматика. В него ще бъде интегрирана също сегашната специализирана служба "Езикови справки", т.е. ще има възможност за директна кореспонденция с експерти от ИБЕ.

В частта за правопис например ще могат да се правят справки за правилното изписване на думите. Към резултатите от търсенето ще се показват основната форма на думата, формите на думата с правописен или с правоговорен проблем и съответното правило, дублетните форми, омонимите, както и примери с думата в състава на сложни думи, словосъчетания или собствени имена. Частта за правоговор ще включва гласова система за правилното произношение на всички думи от официалния правописен речник на БАН.

Платформата ще изпълнява и ролята на граматически справочник. За целта от ИБЕ вече работят по нормативна граматика на съвременния български език.

Новият сайт ще бъде периодично надграждан както със съдържание за навлизащи нови думи в езика ни, така и с нови функционалности.

Целта е да се създаде надежден дигитален източник на информация за книжовния български език. В момента такъв липсва, сочи изследване на БАН от 2019 г. за нагласите и ценностните ориентации към съвременния ни език. Според резултатите от проучването над 45% от българите между 18 и 50 години предпочитат по езикови въпроси да се информират от интернет, а не от хартиени речници. Всеки трети от по-младите смята книжовните норми и правила за прекалено сложни, а всеки пети от всички участници в изследването твърди, че няма мотивация да ги спазва.