Операция "Валутата" обра фалшиви долари и евро

до 91 благодаря,копирах си го и утре ще се запозная по подробно,не знаех тези неща отговор Сигнализирай

на всички нормални хора тука лека нощ, а на герберските *** да си измият зъбите да си лягат за да са свежи утре сутрин като отиват да правят фелацио на вожда си,само да не се бутат, вожда ще им даде да го полапат всички герберски *** отговор Сигнализирай

Съжалявам за вашата съдба!Дано тази информация ви помогне.Малко хора у нас знаят, че от над 4 години насам имат мощен инструмент да се преборят с корупцията в родната съдебна система и с пробойните в българските закони. Този инструмент се казва "право на ЕС", а институцията, която най-пълно го олицетворява, е Съдът на Европейския съюз (СЕС) в Люксембург. Макар да е все още скромна, практиката на СЕС по български казуси дава ясен сигнал, че правораздаването по европейски правила може най-сетне да сложи ред в хаоса на затъналата родна съдебна система.Българинът е свикнал да се жалва от мудното родно правосъдие или от несправедливите решения на българския съд пред Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург. В тези случаи гражданинът трябва да се позове на нарушение на правата му, защитени от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС), например правото на живот, на справедлив съдебен процес, на зачитане на личния и семейния живот, на свобода на мисълта и религията и т. н. Жалбите се подават директно към съда след изчерпване на всички възможности за правна защита в България.От 2007 г. насам обаче българите имат още по-широка възможност за защита и това е чрез правото на ЕС, което българските съдилища, наред с всички останали институции, са длъжни да прилагат. По принцип не би следвало да има противоречие между нормите на ЕС и българското законодателство, но ако такова е налице, във всяко дело в който и да е съд у нас или пък в жалба до ведомство или фирма гражданинът може да се позове на основополагащите договори на ЕС - Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз, а също и на т. нар. вторично право, в което влизат например директивите и регламентите. Важно е да се знае, че при подобно противоречие между българския закон и разпоредба в дадена директива или регламент съдът прилага директивата или регламента, защото те имат по-голяма юридическа сила. Регламентът е най-мощният инструмент на вторичното право на ЕС, защото е пряко приложим във всички държави членки. Това значи, че за да действа в България, изобщо не е нужно да се приема специален закон и гражданите могат да се позовават директно на него в жалбите си до различни ведомства, включително до съда. Директивите не са пряко приложими, т. е. те са насочени към държавите, които са длъжни да ги въведат в законодателството си. Ако обаче депутатите се мотаят и не въведат в срок или ако приложат неправилно разпоредбите на директивата, гражданите отново могат да се позовават директно на нея, за да защитят правата си. Но това важи само в спорове с държавни органи, но не и в отношенията си с други хора или фирми.Всичко това означава, че правото на ЕС действително защитава гражданина, но тази защита е в рамките на националната съдебна система. Това значи, че не е възможно човек да отиде и да внесе жалба в Съда на Европейския съюз, защото например данъчните в България са го глобили в противоречие с директивата за ДДС. Това е основната разлика с Европейския съд по правата на човека, където гражданите директно могат да подават жалби. Ако търси защита по линия на правото на ЕС, гражданинът трябва да се оплаче в националния си съд. Само че в хода на делото може да се позове на дадена директива и да поиска от българските съдии да отправят запитване до съда в Люксембург, който да разтълкува дали родният закон всъщност не противоречи на правото на ЕС. Това са т. нар. преюдициални запитвания до СЕС, които са предмет на половината от делата в Люксембург. Върховните съдилища у нас са длъжни да отправят подобни запитвания при неясни евронорми, а по-низшите инстанции го правят по своя преценка. След като съдът в Люксембург се произнесе със заключение, българският съд е длъжен да се съобрази с него.Именно чрез механизма на преюдициалните запитвания у нас се случиха няколко миниреволюции през последните години. Това стана ясно на конференция, организирана от Българската асоциация за европейско право (БАЕП) в София преди броени дни. Държавата за пръв път в историята си се наложи да връща незаконно събран данък, акциз върху стари мощни автомобили, на десетки хиляди българи. Стигна се до обявяването за противоконституционна на забраната граждани с дълг към данъчните от над 5000 лв. да напускат страната. Български гражданин успя да се пребори със здравната каса и да я накара да му плати лечението на злокачествено заболяване на окото в Германия. Човекът без гражданство от чеченски произход Саид Кадзоев бе пуснат на свобода от изолатора в общежитието за имигранти в Бусманци само три дни след произнасянето на СЕС. Възрастен професор пък се опита да защити правото си да работи на трудов договор и след 68-годишна възраст, но неуспешно. Висящи в СЕС са поне още 10 - 15 запитвания по български казуси, което значи, че миниреволюциите изобщо няма да спрат дотук. Освен това те засягат не само обикновения гражданин, но и самите юридически среди. Младите съдии от низшите инстанции придобиват все повече кураж да се противопоставят на висшите, като предпочитат да се обръщат до СЕС, вместо да се предоверяват на колегите си от висшите инстанции. И го правят с пълно право, защото съдът в Люксембург вече се произнесе, че правните изводи на висшата инстанция (по-конкретно на Върховния административен съд), с които той отменя решение на долната инстанция и й връща делото за ново разглеждане, не я обвързват, ако противоречат на правото на ЕС. Подобни събития могат само да помогнат на самозабравилата се родна съдебна система."От общо 22 преюдициални запитвания от български съдилища до СЕС до момента са приключили 10 дела", заяви на конференцията на асоциацията за европейско право българският съдия в Люксембург Александър Арабаджиев. По думите му най-много са делата по данъчни въпроси, следвани от тези, касаещи пространството на свобода, сигурност и правосъдие, както и за митническите режими. По-малко запитвания има във връзка със свободното предоставяне на услуги, свободното движение на хора, социалната политика, сближаването на законодателството и т. н. По думите на Арабаджиев има тенденция към увеличаване на преюдициалните запитвания от българска страна и като цяло решенията на СЕС се изпълняват.Едно от най-новите запитвания, което бе отправено до Съда на ЕС, е за държавната помощ за "Кремиковци". Освен това адвокатката от София Веска Волева, която на първа инстанция осъди банка заради едностранно вдигане на лихвата по ипотечен заем, се закани да иска преюдициално запитване, с което да се разтълкува дали българският Закон за защита на потребителите не противоречи на европейската директива за неравноправните клаузи в потребителските договори. Ако се съди по тази все по-нарастващата активност на съдии и граждани по линия на правото на ЕС, миниреволюциите в родната съдебна практика тепърва предстоят.Спечелено делоЕдно от най-важните за българина решения на СЕС е това по делото "Елчинов". Към 2007 г. Георги Елчинов е здравноосигурен гражданин със злокачествено заболяване на дясното око. В България му се предлага лечение, което обаче е съпътствано с изваждане на окото. В Германия обаче има възможност той да бъде излекуван със специална апаратура, която може да спаси окото му - протонотерапия, което за немските стандарти е рутинно лечение. На 9 март 2007 г. Елчинов подава молба до здравната каса да му разреши лечение в Германия. Тъй като състоянието му е спешно, той постъпва в клиника в Берлин още на 15 март, преди да е получил заветното "да" от НЗОК, и сам си поема разходите. По-късно касата отказва да възстанови разходите му, защото според нея това лечение не е сред заплащаните по клиничните пътеки у нас. В отговор Елчинов подава жалба до Административния съд в София и той отменя отказа на НЗОК, защото според регламент 1408/71 на Съвета лечението се поема, ако то е сред тези, които се плащат от здравните системи на държавите членки и в същото време човекът не може да получи такова лечение в страната си. Административните съдии приемат, че протонотерапията се поема в България, защото в клинична пътека 258 е осигурено "лъчелечение на злокачествени заболявания на окото". ВАС обаче отменя решението и го връща на Административен съд - София град, защото ако лечението е включено в клинична пътека, се презюмира, че то се предоставя в България. В крайна сметка административните съдии се обръщат до Съда на ЕС. Той постановява, че НЗОК не може да откаже разрешение за лечение в друга страна членка, ако се установи, че конкретната терапия съответства на типовете лечение, поети по клинична пътека у нас, и ако на гражданина у нас не може своевременно да бъде предоставено "алтернативно, еднакво ефикасно лечение". В крайна сметка на базата на заключението на СЕС на 11 април т. г. Административният съд отново отмени отказа на НЗОК да плати лечението на Георги Елчинов в Германия. По думите на съдия Аглика Адамова-Петкова пред конференцията на БАЕП заключението на СЕС не може да реши генерално проблема с достъпа на българските граждани с тежки заболявания до лечение в болници в други държави членки, но все пак дава яснота за това кога лечението се поема от НЗОК. Например касата няма да плати нищо, ако заболяването не е в пакета, поет от нея. Освен това не е изключено да се наложи пациентът да доплаща. Ако обаче у нас не може своевременно да бъде оказано еднакво ефикасно лечение на това в Германия например и лечението е в списъка на поетите от НЗОК, то тогава касата е длъжна да плати терапията в друга болница в съюза. При това трябва да поеме стойността на лечението по германското законодателство, а не по собствения си ценоразпис. отговор Сигнализирай

"Душана Здравкова, съдия от Варненски окръжен съд и бивш евродепутат от ГЕРБ, подаде оставка заради назначаването на новата шефка на СГС. Според Здравкова, гръбнакът на цяла една институция е бил пречупен и правосъдието е станало придатък на посредствеността." отговор Сигнализирай

до 79 все още не съм станал другар,но както вървят нещата скоро ще стана -ако оживея,сночи писах че съм болен от рак и найстина не ми остава много,но това е така защото ТОЧНО през последните 2 години ми беше оказана(качествена медицинска помощ) *** знаеш ли какво е да чакаш за лекарство от което ти зависи живота и никой да не прави нищо,а само по телевизиите да гледам разни *** да ми обясняват колко са велики,а за обикновените хора като мене смърт,пожелавам ти да дойдеш на мойто място отговор Сигнализирай