Никой не е против влизането в еврозоната, но ние не сме готови за нея, на мнение е бившият министър на икономиката Даниела Везиева. В студиото на "Денят ON AIR" тя заяви, че еврозоната не е това, което беше, когато влязохме в ЕС.
"Влизаме в клуб на богатите, но свръхзадлъжнели страни, където рискът да попаднем в същата спирала е изключително висок. Ако преди евтиният финансов ресурс от Запада се насочваше към Изтока, сега е обратното. Нашите, макар и ограничени ресурси в момента, са по-евтини от западните. Те могат да бъдат изтеглени по всякакъв начин за нуждите на Еврозоната, което ще оскъпи активи при нас лихвите", предупреди Везиева.
Бившият министър на икономиката обърна внимание и на очакваното повишение в покупателната способност в дългосрочен план, но уточни, че това е процес, който може да отнеме между 10 и 15 години. Везиева предупреди, че конвергентните доклади на Европейската централна банка и Европейската комисия посочват сериозни рискове - демографска криза, инфлация и несъответствие между административно увеличаваните заплати и производителността на труда.
"Загубата на парична политика и национален суверенитет в тази област ще бъде факт. В момента БНБ може да реагира при кризи, да се намесва в кредитирането към физическите лица, да предприема различни мерки за финансова стабилност. Но като част от еврозоната решенията ще се вземат от ЕЦБ", каза Везиева пред Bulgaria ON AIR.
Тя изрази и притеснения относно ограничената роля на страната ни в процеса на вземане на решения в Еврозоната, като посочи, че това може да доведе до пренебрегване на интересите на по-малките членки. Везиева подчерта, че макар официално влизането в еврозоната да изглежда като стъпка към по-добро бъдеще, България все още не разполага с ясна стратегия и буфери за справяне с редица потенциални проблеми, които могат да се появят, а липсата на прозрачност и публичен диалог по тези теми допълнително засилват притесненията на гражданите.
Везиева коментира и предизвикателствата около въвеждането на дигиталното евро - проектът на Европейската централна банка, който, според нея, крие рискове за банковата система и финансовата стабилност.
"Целта не е да се срути банковата система, а да се постигне контрол върху парите и върху това кой за какво плаща. Но именно тук идва основното притеснение, че всички трансакции ще се проследяват в реално време. Затова и държави като Австрия казват: "Не искаме да ограничаваме правата и свободите на гражданите си, не искаме да навлизаме в личното им пространство". Испания отбелязва: "Очакваме по-задълбочена оценка на риска за финансовата стабилност и гражданските свободи." А къде остават самите граждани? Това означава пълен контрол", заяви бившият министър.
Гледайте видео с целия разговор.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.