"Галъп": Българите нямат доверие в нищо

Социологът от "Галъп Интернешънъл" Петко Петков обяви, че засега индикациите са около три милиона души да упражнят правото си на глас. “Очакваме на тези избори избирателната активност да е малко по-висока от предходните избори”, добави социологът в интервю за БГНЕС.

Петков отбеляза, че към настоящия момент изборите преминават доста спокойно. В зависимост от секциите, в които имаме анкетьори, виждаме различна динамика, което не е изненада. На някои места хората отказват, притесняват се да дадат мнението си за вота по методиката екзит пол, на други места са много отзивчиви, много приятелски настроени, т.е. нищо, което не сме наблюдавали извънредно".

Каква е масовата нагласа?

С масовата нагласа в обществото и недоверието на българските граждани към всички, не само към социолозите и различните институции, той си обяснява нежеланието на част от избирателите да участват в проучването. Петков е на мнение, че затова помагат и политиците, които, когато са неспособни и не вършат своите неща, се фокусират именно върху социолозите и отправят обвинения към тях. 

А понякога хората просто се притесняват. Социологът, обаче, посочи и трети вариант защо избирателите отказват да дадат мнението си – когато наистина в определената секция има някакво замърсяване и нещо нередно се случва там. 

“Многото откази са характерни за такъв тип секции, където се случват такива неща“, уточни Петков и допълни, че на този етап хората гласуват нормално и засега няма сериозни сигнали и индикации да се наблюдава нещо различно. 

Какво е характерното за вота?

Социологът отговори, че спрямо предходните избори, днес се очаква избирателната активност да е малко по-висока от предходните избори. "Но трябва да кажем, че предишните няколко вота постигнаха историческо дъно, с много ниски резултати и като гласоподаватели, така че сега по съвсем естествен начин българските граждани ще упражнят вота си, а и това малко ще повиши. Да се надяваме, че ще бъде над 50%, но засега индикациите са около 3 милиона души, така че до края на изборния ден предстои да видим как ще се развие", каза още Петков. 

Петков разясни и какво представлява екзит полът, как се провежда и доколко можем да разчитаме на неговите резултати.

"Екзит полът е хубава техника за допитване до общественото мнение, защото тя се прави непосредствено след като българският избирател е гласувал. Прави се през определена стъпка на трима, петима или седем анкетьори. Анкетьорите следят трима, петима или седем гласоподаватели, които са минали и поканват поредния, т.е. третия, петия или седмия да упражни и да повтори вота си на една бюлетина, направена от агенцията, която човекът собственоръчно попълва и слага в импровизирана урна от нашите екипи", обясни Петков и подчерта, че техниката е добра, защото хората са най-склонни да отговарят истината непосредствени след като са упражнили правото си на вот. 

По отношение на критиките към екзит пола, Петков е категоричен, че не се изкривяват нагласите. 

"Агенциите работят с различни извадки и в определен момент от деня може да има разминаване между различните агенции. Това е съвсем нормално от статистическа гледна точка. Въпросът е, че винаги крайният резултат в изборния ден е почти един и същ или сходен, т.е. това като техника е нещо много добро и само хора, които не са много наясно, не разбират и критикуват този процес. Но за мен основният плюс на екзит пола е, че осветлява изборния процес и показва, че нещата са честни, реални и обществото е решило да даде подкрепа за определени партии – това ако се покаже в екзит пола, значи няма разминаване в действия и реалност", допълни той. 

В заключение социологът благодари на всички, които са упражнили правото си на вот, а също и на тези, които съзнателно не са, "защото не може да апелираме към повишаване на избирателната активност или намаляване, а по-скоро да кажем, че изборите са начин да се информираме, да бъдем по-разумни и ако сметнем, че ни харесва определен кандидат, да отидем да гласуваме, или обратното, защото го има и в другата посока", завърши Петков.