Д-р Начков за скандала с трансплантациите: Проблемът е в лекарите

 

Порочни практики бяха разкрити след разразилия се скандал с болница "Лозенец" във връзка с изнесените данни от здравния министър Стойчо Кацаров за незаконни трансплантации и източване на НЗОК. Как работи системата за трансплантации у нас? Какво трябва да се промени и как може да се прекъсне търговията с органи?

 

"Ние съумяхме да изградим една система за трансплантации в България, която да отговаря на европейските критерии - да е нормална, човешка, да е обърната към хората. Това, което е най-трудно в трансплантациите, е доверието. Хирургическата част на нещата е ясна. Може да бъде извършена", каза бившият и пръв директор на Изпълнителната агенция по трансплантациите д-р Янко Начков в ефира на Bulgaria ON AIR.

 

Той допълни, че първите трансплантации са направени през средата или втората половина на миналия век, дори в България.

 

"Това, което е трудно, е да осигуриш обществено доверие. Да можеш да се изправиш през опечалените близки и да им кажеш: "Вие загубихте близък, но този човек може да спаси друг човешки живот". Това е прекрасно, но за да се случи обществото трябва да ни има доверие. Системата за трансплантации у нас не е открила нещо ново. Ние сме изкопирали това, което е прието в развитите европейски страни", коментира Начков.

 

И изтъкна, че принципите са няколко.

 

"Първият принцип е безвъзмездното даряване на органи. Никой не би трябвало да може да продаде бъбрека, черния си дроб, части от тъканите си, за да получи пари. Това е причината българският закон за трансплантация да дефинира, че донори на органи могат да бъдат само най-близки роднини. Те са изчерпателно изброени в закона", добави бившият директор на Изпълнителната агенция по трансплантациите.

 

Той е категоричен, че проблемът не е в пациентите, а в лекарите, които са склонни да извършат нещо, което е незаконно.

 

"Системата им пречи и така трябва да бъде. Административната технология, за да бъде осъществена трансплантация от жив донор е доста сложна. Тя винаги е планова интервенция. Тя се планира с месеци, изследва се реципиентът, донорът. Преди години, преди да започнем да правим сериозна система за трансплантации, една голяма част от българските граждани, които имаха нужда от бъбречна трансплантация, се трансплантираха в Индия и Пакистан. У нас всяко лечебно заведение, което извърши трансплантация, е длъжно да осигури наблюдението на пациента до края на живота му. Подобна е законодателната рамка и в Германия", обясни д-р Янко Начков.