Отец Боян Саръев: Нужно е чудо, за да се съвземе народът

Трябва чудо да стане, за да може българският народ да се съвземе, да живне и да тръгне нагоре. А чудеса стават там, където се срещат божието безкрайно милосърдие и силната човешка  вяра. Това заяви в интервю за БТА отец Боян Саръев, православен духовник в църквата "Успение Богородично" в град Кърджали и председател на Движението за християнство и прогрес "Свети Йоан Предтеча".

 Първото, за което трябва да си дадем сметка е, че обществото и държавата ни са в пълен не само материален, но и духовен срив, казва отец Саръев. Българският народ бе доведен до оскотяване и до пълна бездуховност и безпомощност. Българинът нищо не може да направи за себе си или за обществото, заради обедняването - духовно, материално, заради корупцията - и по вертикала, и по хоризонтала. Не може това нравствено и материално покваряване и разоряване на държавата да не се отрази върху морала и върху нравственото състояние на обществото, смята той.

Духовникът смята, че трябва да се стабилизира първо самата държава, икономиката, православната ни църква - в лицето на нейните служители. Всеки един от нас духовниците да обърне поглед към себе си, защото не са малко, за съжаление, лошите примери в самата църква, които допълнително развращават и покваряват българския народ, признава отец Саръев. Представителите на властта трябва да са по-морални, по-почтени.

"Истинският християнин трябва да бъде мотивиран и воден в поведението си от любовта - християнската любов, която не завижда, която на зло не се радва, която на всичко се надява, всичко извинява, всичко претърпява. Любов, която не отпада!", казва още отец Саръев.

Българинът по начало е безгрижен - към себе си, към Бога, към своето потомство, и търси Бога само, когато е поставен и притиснат много силно до ъгъла и няма друг начин, коментира духовникът.

По думите му българинът и преди, и сега се опитва да осигури материално своето потомство, без да мисли, че детето има душа, а това е много по-важно и по-съществено. И че това телесното, материалното е преходно, а вечното и непреходното всъщност е човешката душа, която се храни с духовно, защото има духовен характер. Духовната храна, която изгражда човека, е вярата в Бога.

По повод честата употреба на думата толерантност отец Саръев смята: "Ние хората трябва да се търпим, но има други думи религиозни, които са много по-топли, по-човечни, предизвикващи милост, умиление. Такива са милост, състрадателност, любов, човечност, уважение. Толкова са прекрасни, толкова са красиви, изпълнени с духовен смисъл и красота и непохабени, въпреки че се употребяват непрекъснато.

Ето в България от векове живеят различни етноси, които са в търпимост, в любов, взаимно зачитане, уважение и така си карат без никой да ги е учил на толерантност и без никой да ги е ръководил как да се отнасят като хора - просто се зачитат".