Една традиция се завръща – Роженският събор

Рожен носи непокорния дух на планината и съзвучието на гайди с гласове-чанове според хрониките на Роженския събор.

Съборът на Рожен е бил място за срещи на разделени родове и комитски дружини, за сватби и извисяващата се над бориките родопска песен.

Лудите глави, комитите на Родопите, са били и гайдари, а бунтовните планове за освобождение на родната земя са правени с песни на уста. Това сочат хрониките и легендите, свързани с Роженския събор, чиято история надхвърля век.
 
Смята се, че на Капитан Петко Войвода принадлежи идеята за обединяване на един голям събор, вместо четирите летни празника в района на Рожен в миналото.

На Роженските поляни днес започва Събор на народното творчество и животновъдството "Рожен 2015", наследник на Националния фолклорен събор "Рожен", чието последно издание бе през 2006 г.

Началото на единен събор на Рожен е поставено през 1898 г. по инициатива на отец Ангел Инджов, съратник на Петко Войвода. Свещеникът-бунтовник е активен член на Македоно-Одринската революционна организация, осъден от военен съд в Турция на 15 г. затвор и заточение, но освободен с амнистия през 1902 г.

Изследвания на историци от Държавен архив - Смолян показват, че съборът е имал своята роля в освободителното движение.

На Рожен в миналото се срещат и хайдушките дружини, които чертаят планове за освобождение и за присъединяване на откъснатите територии към България, неведнъж тук се събирали и четниците на Пею Шишманов, обяснява за БТА Зоя Начева, директор на Държавен архив-Смолян.

Един от запомнящите се събори според Зоя Начева от онези бунтовни години е събирането през 1908 г., когато на Рожен се долавя и оптимизма на българите, вдъхнат от събитията около младотурската революция.

В архива в Смолян се съхраняват оригинални снимки от събора през 1908 г., на които редом с цивилното население се виждат български и турски войници и офицери, охраняващи границата.

Съборът на Рожен събирал до 1912 г. родове и приятели, останали от двете страни на границата. На поляните пристигали гости от "Стара България", както родопчани тогава наричали своите събратя в освободените вече земи. В съборните дни се отваряла границата, която до 1912 г. минавала именно по билото на Рожен.

Присъствието на хайдути на събора е запазено и в родопския фолклор.

Гайдарят Костадин Илчев, основател на "101 каба гайди", разказва за БТА за пята от Георги Чилингиров - един от най-известните български народни певци, песен за комитите. Споменатите в песента Хвойньо и Лютата са сред емблематичните комити на Родопите. "Хвойньо Войвода е свирил на гайда, виждал съм неговата гайда заедно с ножове и пищови", обяснява Костадин Илчев. Синът на Хвойньо Войвода - Аспарух, продължил гайдарската традиция, той е бил един от изпълнителите в оркестър "100 каба гайди".

Първата проява на именития оркестър е свързана с по-новата история на Роженския събор. "100 каба" гайди зазвучават пред публика на събора на Рожен през 1961 г.

За откриването на възстановения събор на Рожен днес ще свирят и двата гайдарски смолянски състава "100 каба гайди" и "101 каба гайди".

Роженските поляни ще бъдат огласени от изпълнението на общо 400 родопски и калоферски гайди.

"Гайдата е стар инструмент, хайдутите с нея са били закърмени, там са намирали утеха", смята Костадин Илчев. И допълва, че на съвременните събори на Рожен хората идват най-вече заради гайдите. През 9-годишното прекъсване на Роженската традиция, хора от цялата страна му се обаждат да питат кога отново ще има събор.

Съберат ли се гайдари, разговорът неизменно стига до Рожен и спомените за представянето на "100 каба гайди" през 1961г., допълва Илчев.

Според него създателят на знаменития оркестър, покойният Апостол Кисьов е направил най-много за съхраняването и популяризирането на родопската гайда.

"Много е трудно да събереш и накараш 100 каба гайди да звучат като една", обяснява гайдарят.

Потомците на хайдутите десетилетия по-късно повеждат нови последователи - публиката на Рожен.

Известните родопски певици Надежда Хвойнева и Христина Лютова са от родовете на войводите Хвойньо и Лютата.

От сцената на Рожен са изгрели най-обичаните родопски гласове Валя Балканска, Бойка Присадова, Христина Лютова, Надежда Хвойнева, Младен Койнаров, Костадин Дурев, Георги Чилингиров, Кристина Енгерова и други според Светозар Казанджиев, организатор на поредица издания на Роженския спектакъл.

Откриващият се днес Събор на народното творчество и животновъдството "Рожен 2015" запазва фолклорния елемент и прави опит да впише нови елементи. В програмата на събитието е включен фолклорен конкурс, в който ще участват певци, инструменталисти, танцьори, ансамбли и състави от цялата страна.

Нов регламент в събора е представянето на традиционни занаяти и животновъдство. Алея на занаятите ще илюстрира на Рожен традиционни производства като грънчарство, ножарство, медникарство, тъкачество, дърворезба и други.

Над 60 занаятчии ще разгърнат щандове, показвайки и на живо технологии на изработка. Около 300 животни от 30 породи ще се представят в животновъдните изложения на събора. Предвижда се демонстрация за сравнение на технологии за производство на сирене от преди 500 г. и по съвременни рецепти в мобилни мандри.Стотици хиляди гости се очаква да пристигнат на Роженските ливади в трите фестивални дни.

За последователите на автентичната Роженска традиция, младежкото патриотично сдружение "Родопски хайдути" организира на върха "Общ хайдушки сбор". Задължителният дрескод за участие в хайдушкия сбор е истинска народна или хайдушка носия. Младите хайдути ще покажат оръжейна експозиция, ще гърмят топовни салюти и оръжия от времето на комитите.