17 хиляди българи годишно нямаше да умрат, ако...

Най-високата в Европа преждевременна смъртност, причинена от неинфекциозни болести, сред хората в активна икономическа възраст е регистрирана в България.

Годишно около 17 000 български граждани на възраст между 25 и 64 години приключват твърде рано жизнения си път. С 410 преждевременни смъртни случая на 100 хиляди души население (над два пъти повече отколкото средно за ЕС) България държи още един черен рекорд.

Това сочат данните на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) в документ, озаглавен "Поглед върху здравеопазването в Европа 2016". Тази осезаема загуба за все по-дефицитната работна сила в българската икономика се равнява на ежегодната загуба на повече от 2500 потенциално продуктивни човекогодини на всеки 100 хиляди българи.

Не стига, че парите за здравеопазване в България са крайно недостатъчни, но и се изразходват много неефективно. А българите живеят в добро здраве с 6 до 9 години по-малко, отколкото гражданите на много други държави.

Поне 17 500 смъртни случая годишно в България биха могли да бъдат избегнати, ако в страната се провеждаше адекватна политика за информационна и клинична превенция на най-значимите заболявания с фатален край. В същото време българите са големи оптимисти - две трети от тях твърдят, че всичко им е наред.

България и Румъния са рекордьори по дял от населението, което не плаща здравни вноски

По тази причина над една трета от нуждаещите се от лечение български граждани при нужда могат да се обърнат единствено към екипите на "Бърза помощ". Здравноосигурените българи също не се радват на адекватни медицински грижи. Над половината от разходите за здравеопазване в страната се покриват от самите пациенти - независимо, че те отделят от доходите си за здравно осигуряване.

Едва 23% от стойността на изписваните лекарства и медицинските изделия (изкуствени стави, стентове и др.) в България се поемат от публични източници, като Здравната каса и застрахователните компании.

За сравнение: в ЕС публичните разходи за медикаменти и консумативи покриват две трети от стойността им, а в Германия, Люксембург и Нидерландия този дял е дори над 80%.

Новото издание на "Поглед върху здравеопазването в Европа" разсейва и някои митове, например че в България лекарите били на свършване. Оказва се, че по брой на лекарите на 1000 души население България заема седмо място в Европа, непосредствено след страни като Швеция и Германия.

По съответния показател за медицинските сестри обаче положението е отчайващо – страната е на предпоследно място в Европа. Още по-неблагоприятно за българските пациенти е съотношението 1:1 между лекари и медицински сестри, последните от които масово напускат страната. Средният показател за Европа е 1:3.

Измамната медицинска статистика в България

Шефът на Центъра за защита на правата в здравеопазването д-р Стойчо Кацаров акцентира върху много тежката демографска картина в България, описана в публикацията на ОИСР.

Лошата организация, слабият социален и регионален обхват и високата цена на лекарствата, медицинските изделия, клиничните изследвания и процедурите - дори за осигурените пациенти - поставят здравеопазването, наред с бедността, застаряването и бягството на млади хора, сред основните причини за непрекъснатото повишаване на и без това високите равнища на смъртност в страната.

Особено лоша новина е, че България държи рекорда по детска смъртност в ЕС. Д-р Кацаров обаче вижда и редица проблеми в българската медицинска статистика.

"Много болници поставят диагнози съобразно изгодата им да усвояват пари по най-добре заплащаните клинични пътеки. Така се стига до парадокса да има много висока регистрирана заболеваемост от тежки страдания, като инфаркти и инсулти, и несъразмерно по-ниска честота на смъртни случаи вследствие на тях. Това е така, защото при фатален край лечебните заведения вече нямат финансова изгода да надписват, както това става при подмяната на клиничните пътеки", обобщава наблюденията си докторът пред Дойче веле.

И още едно последно място

Според д-р Стойчо Кацаров, големият порок на българското здравеопазване е концентрирането на сравнително малкото отпускани за здраве средства почти изключително върху скъпоструващото лечение, което може само да удължи живота на тежко болните пациенти.

Според данните на ОИСР,  България твърдо заема последното място в Европа по дял на средствата, отпускани за превантивни клинични изследвания и дългосрочни медицински грижи за възрастните и тежко болните пациенти.