Трънчани призовават: Гласуйте за нашто дръво у Насальевци!

Трънчани отправиха и на диалект, и на книжовен език призив да се гласува за европейско дърво на 2017 г. Това съобщи за БТА Людмила Гюрова, която номинира дъба в с. Насалевци, станал "Дърво с корен 2016" и представящ страната ни в международния конкурс тази година.

Българският горун изостава в надпреварата с 15-те дървета от европейски държави, притеснена е Гюрова.

Съкратено призивът звучи така: "У конкурсатога "Европейско дръво на годинуту 2017" Бугария е представена от дубатога у Насальевци, коят спечели "Дръво с корен 2016". Кои вече сте гласували - благодарим ви! Кои и още не сте гласували - гласуйте еднъг за нашто дръво у Насальевци!" / В конкурса "Европейско дърво на годината 2017" България е представена от дъба в Насалевци, който спечели "Дърво с корен 2016". Които вече сте гласували - благодарим ви! Които още не сте - веднага гласувайте за нашето дърво в Насалевци!" Авторите уточняват, че вотът може да бъде упражнен на сайта http://www.treeoftheyear.org/ETY-2/Uvod.aspx#cast1 до 01.00 часа на 1 март.

Инициативата е насочена към всички трънчани, които не са забравили местния диалект и към всички българи, които обичат и популяризират родната природа. Проявата съвпада с неофициална кампания за лансиране на диалекта на граничния край, в който според изследователя Цанко Живков "като дъното на чаша са се утаили и съхранили през вековете най-много думи и форми от класическия за славяните старобългарски език".

Трънски вълшебни приказки ще бъдат разказани на диалект и на книжовен език

Авторката на номинацията на дъба в село Насалевци за европейския конкурс Людмила Гюрова, която е и страстен пазител на традициите, подготвя издаването на трънски вълшебни приказки. Те ще бъдат представени в една книга на трънски диалект, съчетан с паралелен "превод" на книжовен език. Творбата е с работно заглавие "Приказките на баба Роса". На по-късен етап Гюрова планира да направи психотерапевтичен анализ на заредените с по-богати образи и с повече символен материал приказки.

Интересното при много от трънските приказки е, че са на отделни доста добре обособени епизоди, сподели пред БТА Гюрова. По думите й би могло тези епизоди да се разглеждат и като самостоятелни приказки. Чести животински персонажи в трънските приказки са вълкът и лисицата, еленът, а също и змията, овчари, воденичари, майстори на цървули, свирачи, търговци, ловци, т. нар. гяволетини.

Ловецът в трънските вълшебни приказки се явява като спасител. Обикновено той е състрадателен, юначен, красив и е добър съпруг. Има и много легендарни приказки - за Крали Марко, за дете Големеше, за неволите на съдбата. Повечето от трънските приказки са с щастлива развръзка, доста от тях са и хумористични, посочи Гюрова.

Трънският диалект е запазил звуците от старобългарския, изчезнали от книжовния език

Изследователите се стремят да съхранят богатството на трънския диалект, който е сред преходните говори, обхващащи земите от двете страни на българо-сръбската граница, коментира пред БТА Милена Катошева - докторант в СУ "Св. Климент Охридски". По думите й към тях се отнасят говорите в Белоградчишко, Царибродско, западно Берковско, Трънско, Брезнишко и Босилеградско.

Трънският диалект е запазил звуците от старобългарския език, изчезнали от книжовния език, посочи Катошева. Според нея съгласната "ф" тотално е изместила "в" в думи като венер, ванела, Стеван и др. От трънския говор отсъства често и съгласната "х" - леб /хляб/, дъ /дъх /, буа / бълха / и т.н.

Превърнали се в рефрен са и изразите: "Вук длаку мени-чут ни не потура" - "Вълкът козината си мени, но нрава - никога","На незгоджу згоджа нема" - "На човек, който все е недоволен, няма как да му угодиш", "Укендерил се пужель на гранкю" - "Пропълзял охлювът до клончето" и др.

Преди години учителка по английски откри аналогия между трънския диалект и езика на Шекспир. Перничанката Мила Грънчарова сравни английското long с трънското "лонгур", също и "better" с "бетер", значещо "повече от" и др.

Д-р Григор Григоров от ЮЗУ "Неофит Рилски" обосновава неразбираемостта на трънския диалект с географските и исторически особености на граничния край. "Традиционното планинско земеделие като начин на препитание там е комбинирано със сериозна трудова миграция на мъжете. Още в Османската империя трънчани са се прочули като изкусни майстори строители", пише Григоров.

Три речника събират богатството на трънския говор. Над 6 000 думи и над 7 000 обяснителни бележки и примери, които илюстрират употребата на всяка дума е подредила Павлина Гусева в "Речник на трънския диалект и други събрани материали за него". Трудът съдържа и над 800 пословици и поговорки, народни песни и др. Преди него са излезли "Трънски думи. Речник на регионалния говор" на Асен Младенов и "Речник на трънския говор" с автори Симеон Мильов и Иван Ерулски.

Трънският диалект се практикува и сега, като млади и стари жители на граничния край говорят на него помежду си. За да не отмре местният говор в трънска Facebook група се общува нарочно диалектно.

С територия от 573,5 кв. км и 52 населени места Община Трън е третата по големина в България. Населението й обаче наброява едва 4 846 души. Повечето села са обезлюдени. Изследователи се опасяват, че с драстичното намаляване на местните жители трънският говор постепенно ще потъне в забрава.