670 лекарства - дефицит в BG. А пациентите?

670 лекарства са дефицитни в България през последната година и половина. За толкова медикаменти са получени сигнали в Българската асоциация за развитие на паралелната търговия с лекарства (БАРПТЛ) от 9 юни 2018 до 21 октомври 2019 г., съобщи нейният изпълнителен директор Боряна Маринкова.

Близо 200 от тях вече въобще не се внасят заради отнемане на регистрацията им в нашата страна. Това е станало по искане на производителите, които се оттеглят от българския пазар като малък и неатрактивен за бизнеса им, поясни Маринкова, цитирана от "Монитор".

Само през тази година е преустановена продажбата на 85 лекарствени продукта. От тях 3 са без аналози на пазара.

Оказва се, че най-честите причини за преустановяване на доставките на българския пазар са маркетингови, оптимизация на портфолиото на компанията и прекратяване на производството. За 5 лекарствени продукта от общо 85-те причините за спирането им са промяна на количеството активно вещество, промяна на лекарствената форма или количеството на продукта.

По данни на асоциацията само за последните три седмици са получени сигнали за липсващи 60 медикамента. Те са предимно за диабет, сърдечносъдови заболявания и онкологични заболявания. Към момента остро се чувства и липсата на имуносупресор, който се приема от хора с трансплантирани органи, за да не бъдат отхвърлени от организма на реципиента.

Данни на Изпълнителната агенция по лекарствата пък, цитирани и от Европейската агенция по лекарствата (ЕАЛ), показват, че само за периода 2014 – 2018 година от пазара ни са изтеглени 1848 лекарствени продукта, като в повечето случаи това е по желание на производителите заради ограничения пазар в нашата страна.

Изчерпването на ресурсите за производство на суровини, както и концентрацията им в няколко завода в Азия – Китай и Индия, с които фармацевтичните концерни сключват изгодни договори, е причина за започващия дефицит на лекарствения пазар в Европа, алармира ЕАЛ. От там посочват като причини още проблеми със спазването на изискванията на добрата производствена практика, спиране от производство на остарели лекарства или на такива с ниска рентабилност.

Като пример експертите посочват експлозията в китайска фабрика през 2017 г., която произвежда съставката на антибиотици - пиперацилин-тазобактам. След инцидента се оказа, че има само още един производител на тази съставка в световен мащаб. В резултат доставките на тези лекарства бяха ограничени в редица страни.

В България дерегистрирането на лекарства поради икономически причини е сред водещите тревожни тенденции, отбелязва Европейската агенция по лекарствата.

По данни на Европейската асоциация, представляваща дистрибуторите GIRP и Европейската комисия, от 23 септември в страните с по-ниски цени на лекарствените продукти и малките пазари преустановените доставки и изтеглянето от пазара са основни причини за недостиг. Това са Австрия - 25%, Хърватия - 48%, Чехия - 11%, Унгария - 63%, Италия – 37%, и Румъния - 68 на сто. Това означава, че дефицит започва да се забелязва и на пазара на по-големи от нашата страна.