Енергийният интензитет на България е един от най-високите в ЕС

Компанията за пазарни проучвания Euromonitor International публикува своя първи глобален индекс на енергийната уязвимост. Той е създаден, за да помогне на лидерите и бизнеса да оценят и сравнят енергийната сигурност на една държава, предоставяйки данни за потенциалните рискове, предизвикателствата и възможностите на пазарите, на които оперират или планират да се разширят в бъдеще. Целта е да се изследват над 100 страни по света и да се проверят техните енергийни ефективности и нужди, зависимостта им от внос на енергия, енергийният им микс и капацитетът на производство. Според този показател България показва средни резултати в глобален контекст, но се справя доста добре на регионално ниво. Тя е сред петте най-добре представящи се страни от Източна Европа. Това каза Александра Свидлер, икономист в Euromonitor International в предаването "Чиста енергия" с водеща Вероника Денизова.

Страната ни отбелязва добри резултати по наличие на алтернативи на изкопаемите горива, както и по наличие на енергия и достъпност, благодарение на универсалния достъп до енергийната мрежа и едно от най-високите нива в региона по производство на електричество на глава от населението. Въпреки това Свидлер отбелязва, че макар и България да е изправена пред все по-голям натиск да премине към по-устойчиви и екологични енергийни източници, тя остава силно зависима от евтините и широко разпространени въглища и от вноса на петрол и газ.

"По въпроса за енергийната ефективност, енергийният интензитет на България е един от най-високите в ЕС. Това е сигнал за критична нужда от оптимизиране на потреблението на енергия и инвестиране в технологии и решения за енергийна ефективност. За да засили позицията си и да подобри енергийната си сигурност, България може да се насочи към провеждане на необходимите реформи и планове. Би помогнало ако използва европейско финансиране, което е предлагано в последните години. Това ще съдейства в зеления ѝ преход. България би трябвало да се насочи и към повече подкрепящи мерки за приемане на ВЕИ."

Водещи страни в индекса за енергийна уязвимост са Норвегия и Канада. Те имат най-високо ниво на енергийна самодостатъчност и могат да покрият вътрешните си нужди без голям внос. Те разполагат с икономическа стабилност, устойчивост и разнообразие на доставките. На дъното на показателя са Беларус и Ливан поради липсата на местни природни ресурси и слабата им енергийна ефективност, както и икономическата им неустойчивост. Гостенката изтъква, че европейските страни, класирали се в топ 10 в глобалния индекс са само 3 - Норвегия, Швеция и Швейцария. Това се дължи на факта, че много европейски страни нямат собствени енергийни ресурси, като в резултат на това те разчитат на внос на енергия.

"Макар че миналата година регионът успя да диверсифицира енергийните доставки от Русия, остава да разчита на внос на тези ресурси. Този факт повишава експозицията на Европа към потенциални смущения на енергийните пазари. Както като предлагане, така и като цени. Но е важно, че макар че много страни в Европа имат експозиция към глобални пазарни рискове, все пак много от тях са по-добре позиционирани да издържат на тези шокове. Главно благодарение на наличието на механизми и инструменти, както и на финансиране, които им помагат да избегнат кризи."

Свидлер разказва, че войната в Украйна е довела до голяма енергийна криза. Това се отразява особено силно на Европа заради близостта й до конфликта. За да избегнат недостиг на енергия и с цел енергийна сигурност, много страни в региона са били принудени да се върнат към по-замърсяващи възможности като въглищата. Гостенката допълва, че войната е довела до по-дълго ползване на въглищата и атомните централи, но от друга страна е ускорила разширението на ВЕИ. Европейските страни са започнали да търсят енергийни източници, които не само замърсяват по-малко, но и дават стратегическа независимост за региона.

"ВЕИ проектите, особено слънчевите и вятърните са вероятно най-благоприятните инвестиционни възможности в Европа поради намаляващите разходи и подкрепящите мерки, които се въведоха, както и заради ангажимента на региона към устойчивост. Инвестициите в технологии за съхраняване на енергия и мрежова инфраструктура също ще стават все по-важни заради повишената нужда от засилване на интеграцията на ВЕИ...Зеленият водород също е обещаваща възможност за инвестиции за тези, които искат да са в крак със зеления преход на региона."

Целия коментар може да гледате във видеото на Bloomberg TV Bulgaria