Висока смъртност, миграция... Демографски предизвикателства пред икономиката ни

Съветът за икономически анализи е изготвил доклад на тема „Демографски предизвикателства пред българската икономика“. В него се посочват големите демографски проблеми на страната, като високата смъртност и ниската продължителност на живота са ключови показатели. Най-тежки са последиците върху населението в трудоспособна възраст, като според анализа след 2010 г. БВП на България расте с 0,9 процентни пункта по-малко на годишна база заради свиването на населението. Това се равнява на 25 милиарда лева неосъществено производство от 2010 г. насам, коментира доц. д-р Ралица Симеонова-Ганева, член на Съвета за икономически анализи, в предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.

Гостът разкри, че ако картината се запази до 2035 г. негативните ефекти ще са сходни, но след това възможността на икономиката да расте ще бъде изключително ограничена заради ускореното застаряване на населението. Това показва неотложността да се предприемат политики в тази насока. За предприемането на мерки обаче трябва стабилно правителство, но в момента нуждата от дългосрочна ангажираност по темата се сблъсква с кратките политически цикли.

"Ако някое правителство с краткосрочен хоризонт все пак вземе решение да инвестира в подобни мерки, то няма гаранции, че те ще бъдат продължени от следващите правителства. Нещо повече, правителството, което вземе това дръзко решение, ще натрупа негативи, а резултатите изобщо няма да са видими бързо, а може и да липсват, ако политиката бъде прекратена след това. Този проблем е много по-голям от финансирането на тези политики.“

Според доклада раждаемостта в страната страда от проблеми от близо 80 г. За това е ключово да се предприемат мерки и за насърчаването ѝ. Първо идва нуждата от промяна в социалните нагласи, тъй като в Европа нормата е семействата да имат 1 или 2 деца. Събеседникът разкри, че тук голямо влияние имат социалните мрежи и медиите. След това идва и ролята на икономическите мерки като наличие на повече детски градини и ясли. Може да бъде променена жилищната политика, за да се предлагат по-големи жилища на пазара, които не възпират отглеждането на повече деца, както и специално ипотечно кредитиране.

Други мерки, които могат да се вземат в борбата с демографската криза, са насочени към здравеопазването и повишаването на достъпността му, и подобряването на качеството. Предлагането на добра грижа за възрастните хора би стимулирало и раждаемостта, защото в момента задачата за обгрижването им се пада на роднините им в трудоспособна възраст, които трудно ще включат и отглеждане на дете в ежедневието си.

Управлението на миграционните процеси не е в ръцете на държавата от десетилетия. Въпреки че се виждат положителни тенденции в последните години за българи, които се връщат в страната, то този проблем още е значителен. Икономическите причини са водещи за напускането на хора от България, за това е нужно регионално развитие и предоставяне на условия в различните краища на страната.

"По различни оценки има над 1 милион българи в трудоспособна възраст, които работят в чужбина. Може да се фокусираме върху по-квалифицираните кадри и тези работници, които имат квалификация, която е дефицитна на нашия пазар на труда. В този случай може да вкараме и жилищна политика и да поемем данъците в първите години, при завръщане или реализиране в България. Със сигурност трябва да стимулираме и раждаемостта, но фокусът трябва да бъде – стимулиране на раждаемостта на икономически активните, на работещите хора и по възможност на по-високо квалифицираните и образовани, както и завръщането на такива хора е много важно.“

Целия коментар гледайте във видеото на Bloomberg TV Bulgaria