Енергийната ефективност – (не)позната територия

Подобряването на енергийната ефективност на дома в България обикновено се изчерпва със санирането на фасадата и полагането на няколко (неопределено и незнайно колко) сантиметра външна топлоизолация, при това на един или малка група апартаменти в една многофамилна жилищна сграда.

За други собственици санирането на жилището е равнозначно на вътрешен ремонт, като евентуално може да бъде положена и вътрешна топлоизолация.

Подобряването на енергийната ефективност на едно жилище обаче означава да се предприемат такива мерки и ремонтни дейности в една сграда, че собствениците на жилища в нея да влагат много по-малко средства в енергия, а да получават по-добри резултати.

Подобряването на енергийната ефективност на дома не се изчерпва само с ремонта на фасадата и полагането на вътрешна и външна изолация. Това включва също така цялостен ремонт и обновяване на ВиК, отоплителните и електрическите инсталации в сградата, поставянето на прозорци и балконски врати с ниска въздухопроницаемост, подмяната на осветителните тела с енергоспестяващи, ремонт и хидроизолация на покрива и балконите, инсталиране на фотоволтаични и/или газификационни системи, газови котли и отоплителни уреди на биомаса, както и други системи за отопление и подгряване на вода от възобновяеми и източници и т. н.

В процеса на саниране се заздравява и конструкцията на сградата, тъй като се проверяват и реновират сглобките при панелните сгради и всички носещи елементи.

Въпросът с подобряването на енергийната ефективност касае най-вече старите блокове, като най-тежко е положението при панелните сгради. В тях не са внедрени почти никакви мерки за енергийна ефективност, затова и отоплението в тях е неефективно и излиза на собствениците на жилища в такива сгради доста скъпо.

Липсва официална информация колко точно са жилищата в България, които имат нужда от подобряване на енергийната ефективност, но според статистика на Министерството на регионалното развитие и благоустройството само панелките, които имат нужда от саниране, са близо 700 хил.

Като добавим към тях апартаментите в блоковете старо строителство, както и еднофамилните жилища, които се нуждаят от подобряване на енергийната ефективност, числото вероятно ще набъбне повече от два пъти.

Ползите от санирането на жилища „на парче“, както това масово се практикува в момента, са почти нищожни. Най-добрият вариант е собствениците на жилища в многофамилните сгради да стигнат до споразумение помежду си и да започнат цялостно подобряване на енергийната ефективност.

С ремонтните дейности се постига удължаване на безопасния срок на обитаване на жилищната сграда и се намаляват потреблението на енергия и комуналните разходи. В някои случаи сметките за ток и отопление се понижават с до 60 на сто.