Раковата имунотерапия - най-значимото научно постижение за 2013

Използването на имунотерапия в борбата срещу рака е най-значимото научно постижение на 2013 г. според сп. "Сайънс", предаде БТА.

Изследването на рака претърпя обрат през тази година, след като въпросният подход към онкологичните заболявания, разработван от десетилетия, най-после разкри терапевтичния си потенциал, обясняват редакторите на водещото американско научно издание.

Няколко клинични изпитания с имунотерапия - лечение, впрягащо имунната система в борбата срещу туморите, и по-специално имунните Т-клетки, дадоха обещаващи резултати най-вече срещу агресивни ракови заболявания като меланома, докато други терапии се провалиха.

"Тази година ни остави без всякакво съмнение в огромния потенциал на противораковата имунотерапия, но все пак трябва да бъдем предпазливи, имайки предвид малкия брой лекувани чрез нея пациенти", казва главният редактор на сп. "Сайънс" Тим Апенцелер.

До голяма степен напредъкът в имунотерапията на рака се дължи на откритие от края на 80-те години на миналия век на френски изследователи. Те идентифицират рецептор на повърхността на Т-клетките, който им пречи да атакуват туморите с цялата си мощ. Експерименти с мишки показаха, че чрез неутрализирането на рецептора тези ключови имунни клетки свиват значително раковите образувания.

През 2006 г. японски изследователи идентифицираха нов рецептор, възпрепятстващ противораковото действие на имунните клетки. Първите клинични изпитания с пациенти дадоха обещаващи резултати.

През 2011 г. генното модифициране на Т-клетките с цел да бъдат програмирани да разрушават туморите предизвика още по-голям ентусиазъм в медицинската общност и стана обект на редица клинични изпитания, най-вече с пациенти с левкемия. Свидетелство за съществения потенциал на имунотерапията са солидните инвестиции на многобройни фармацевтични лаборатории в новия подход за борба с рака, пренебрегван с години.

Освен имунотерапията на рака сп. "Сайънс" посочва още девет значими научни постижения на годината:

- Техниката за модифициране на гени, наречена CRISPR (Clustered Regularly Interspaced Short Palindromic Repeats), вдъхновена от механизъм, открит при бактериите и използван от тях за защита. Учените я адаптираха, за да манипулират генома на растения, животни и човешки клетки.

- Фотоволтаични клетки с перовскит - ново поколение материали, които улесняват и правят по-евтино производството на слънчеви батерии.

- Използването за пръв път на структурната биология в производството на ваксина.

- Техниката за изображение, наречена CLARITY, която прави мозъчните тъкани прозрачни и "разкрива" невроните, позволявайки на учените да изследват мозъка както никога досега.

- Човешките мини-органи, култивирани ин витро, които могат да служат като по-добри изследователски модели от животните.

- Идентификацията на загадъчния източник на космически лъчи в останките на свръхнова.

- Изследванията с мишки, които показват, че сънят е съществен за "прочистването" на мозъка.

- Изследванията върху бактериите в човешкото тяло, разкрили тяхната важност за здравето и разработването на по-ефикасни персонализирани лечения срещу болестите.