Нормално ли е Еверест да е толкова претъпкан? Да, но не е безопасно

Навярно в представите ви връх Еверест е тихо, заснежено място, без навалица. Но през последните дни, в мрежата се въртят множество снимки на дълги опашки от хора, които се опитват да стигнат до най-високото място на земята. Тази гледка бе съпроводена и от новините, че вече десет души са загинали докато са се опитвали да стигнат върха или са се връщали от него. Но нормално ли е пътят до Еверест да е така претъпкан и какво предизвиква това "задръстване“?

Според шерпите, по време на сезона за катерене, опашките до върха са нещо абсолютно нормално.

Алпинистите прекарват в тях между 15 минути и 1,5 часа. Колко дълго ще чакаш да стигнеш до върха зависи от това, колко дълъг е прозорецът с подходящи атмосферни условия за катерене, тъй като планинарите трябва да избягват силните ветрове, които могат да ги наранят.

"Когато този прозорец е дълъг около седмица, върхът не е пренаселен. Но ако е само ден или два, тогава се образуват опашките“, казва Мингма Шерпа пред BBC.

"Задръстването“ до връх Еверест се появява в медиите и през 2012 година, когато германски алпинист публикува снимка на така наречената "конгова линия“ от планинари, които се изкачват.

Но броят на жертвите само за една седмица е изключително висок, а някои експерти обвиниха именно трафика на върха и настояха за взимане на мерки и ограничаване на достъпа на туристи.

Според Ралф Дуймовиц, изкачил върха цели 6 пъти и автор на първата снимка на "задръстване" на Еверест, дългите опашки могат да бъдат опасни.

"Докато чакат, кислородът на алпинистите може да свърши или да не стигне за да се върнат обратно“, обяснява той. През 1992 година, докато се връща от върха, кислородът му свършва. По думите му, "чувството е все едно някой те удря с дървена пръчка“.

"Сякаш не можех да направя никакъв прогрес, но бях късметлия, че успях да се закрепя достатъчно и да сляза в подножието успешно,  разказва алпинистът. - Когато ветровете са силни, 15 км/ч например, просто не можеш да оцелееш без кислород, губиш толкова много телесна топлина.“

Често, алпинистите оставят бутилките с кислород, които не са им потрябвали, в планината, за да се възползват от тях други планинари, които са в беда. Но те често биват открадвани.

"Да откраднеш кислород на такава височина означава да убиеш някого, казва Мая Шерпа. - Правителството трябва да обсъди с нас, шерпите, установяването на правила".

Макар опашките до връх Еверест да са нещо нормално, големината им със сигурност е нараснала в последните години, тъй като експедициите са станали по-популярни.

Според алпинистката Андера Цимерман, която покорява Еверест през 2016 г., „задръстването“ често е причинено от неподготвени планинари, които нямат физическата подготовка да стигнат до върха. По думите й, те не рискуват само своя собствен живот, но и този на шерпите, които ги водят в планината. Нейният съпруг, Норбу Шерпа се сблъскал именно с такъв турист, с който водил спор на височина 8600 метра. Алпинистът бил изморен, но въпреки молбата на Норбу да се върнат, настоявал да продължи.

"Стана голям скандал. Казах му, че рискува животът на двама шерпи, включително и своя собствен. Тогава се съгласи да се върнем обратно. Дори не можеше да върви нормално, трябваше да го спускаме с въжета. Когато стигнахме до лагера, мъжът беше изключително благодарен“, спомня си Норбу. Той е изкачил върха седем пъти и е придобил голям опит по склоновете на Еверест.

Според него върхът е най-натоварен от страната на Непал. Тибетската част е по-спокойна, но катеренето не е толкова интересно, а и китайското правителство дава по-малко разрешения за изкачване. Но най-важното нещо е спускането. То трябва да е възможно най-безопасно, дори и да не си стигнал върха.

"Загубих много приятели, които загинаха по време на спускането. Тогава се случват много инциденти, защото хората не се концентрират достатъчно, най-вече на Еверест, където огромни тълпи се качват и слизат всеки ден. Истинският връх е да се върнеш обратно в лагера, където спокойно можеш да изпиташ вълнението от това, което си постигнал".

Норбу също така настоява хората, които предвожда, да тръгват рано сутрин към върха, за да стигнат горе преди да стане прекалено пренаселено.

Когато Андреа Цимерман е в подножието на Еверест, тя решава да изчака един ден повече, за да не е толкова натоварен пътя нагоре. Знае, че е риск, защото атмосферният прозорец може да се затвори без тя да е стигнала върха. Но все пак си заслужава, защото тя и съпругът й остават сами на Еверест.