Джианг Лин, която 30 години кри истината за клането на Тянанмън

4 юни, 1989 година. Кръв се лее по улиците на Пекин. За първи път група студенти дръзват да се опълчат на режима в Китай, започвайки масови протести с искане за демокрация. Тогава, света за първи път света обръща внимание на политическата обстановка в азиатската държава и гледа с ужас как куршумите свистят и телата падат на площад Тянанмън.

Дори и днес е трудно да говориш срещу властта в Китай. Въпреки че на пръв поглед Китай е по-демократичен от преди, все още е налагана цензура, която предпазва правителството. Голяма част от обществото също се възпира да критикува, страхувайки се от последствията.

Сред хората, които си мълчат, е и Джианг Лин. Поне до сега.

Като лейтенант и военен журналист в Народноосвободителната армия, Лин е пряк свидетел на Клането на площад Тянанмън. Трудно е обаче да вземе страна. Пред очите й студентите започват да се бунтуват и да искат промяна в една комунистическа страна. И макар Лин да им симпатизира, тя все пак е част от армията, на която е заповядано да се изправят с оръжия и танкове срещу протестиращите. Младата лейтенантка е една от малкото, които молила колегите си да не подхождат с насилие към студентите... но се провалила.

За първи път от 30 години насам Джианг Лин проговаря пред The New York Times, за да разкаже за това, което е сторила, това, което е видяла и как е живяла толкова дълго време, таейки вината вътре в себе си. 

"Болката ме изяждаше 30 години. Всеки, който е участвал в това, трябва да разкаже, какво е видял, че се е случило. Това е нашият дълг към убитите, оцелелите и децата на бъдещето“, казва тя.

Това, което мотивира Лин да разкаже историята си е цензурата, която властите в Китай налагат. Те забраняват дори да се говори за случилото се на площад Тянанмън, спрели са публикуването на десетки книги и филми. Правителството така и не се извинява на семействата на убитите. 

По думите на Лин много от офицерите отказали да последват заповедта и да стрелят срещу невинните студенти. Седем от тях подписали писмо, с което се молят наредбата да бъде отменена, а един влязъл в болница, за да не участва в кръвопролитието.

"Съобщението им беше ясно – Народоосвободителната армия е армията на гражданите и не трябва да влиза в града и да стреля срещу тях“, категорична е Лин. Тя прочела писмото по телефона на единствения местен вестник, който не цензурирал събитията от площада. Но дори и тази медия отказала да го публикува. Впоследствие, един от генералите, положили подписа си под него, се отрича от идеята, за да спаси кожата си.

Въпреки че Лин все още таи надежда танковете да спрат, правителството все пак заповядва най-лошото – площадът да бъде разчистен до 4 юни с всички възможни средства. Гражданите са предупредени да си стоят у дома. Стрелбата започва на 3 юни. Лин отказала да участва, но се качила на колелото си и тръгнала към града, за да види лично, какво ще се случи. Въпреки опасността да бъде сбъркана с протестант и убита, жената носела цивилните си дрехи, а не униформата си. Тя не искала да бъде свързвана с армията точно в този ден.

"Това беше моя отговорност – като военен журналист, трябваше да предам истината за това, което се е случило“, казва Лин. В този ужасен ден лейтенантката успява да се изплъзне на пожари, куршуми, горящи автобуси и експлозии. Когато е нужно – лежала на земята. Полицаите я биели с шокови палки. Главата й кървяла.

"Днес не съм член на Народоосвободителната армия, беше мантрата ми тогава. Аз съм един обикновен гражданин“, спомня си тя. Раната на главата й води до много проблеми, включително непрестанни главоболия.

Събитията на площад Тянанмън остават най-лошия ден в живота й.

"Все едно гледах как изнасилват собствената ми майка. Беше непоносимо“, твърди Лин. Тя се присъединява към бързо нарастващото движение на хора, на които им е дошло до гуша правителството да отрича кръвопролитията. Съвсем наскоро, фотограф, бил на площада през 1989 година, публикува фотографиите си. Естествено, след като се преместил да живее в САЩ.  Но за Лин положението е по-тежко. Тя е ветеран от армията, дъщеря на уважаван генерал, а нейните думи ще се приемат като предателство към властта в Китай.
Като млада, Лин носила зелената си униформа с гордост и усмивка на лице. Тя вярвала, че е на правилната страна в историята и не подозирала, че армията е способна да насочи пушки срещу невъоръжени граждани.

"Как съдбата може да се обърне така че да използваш оръжие срещу обикновени хора. - пита се Лин. - За мен това е лудост.“

Лейтенантката напуска армията през 1996 година и от тогава живее в тишина. Цял живот чака да дойде политическият герой, който ще се извини за случилото се. Но това така и не случва. За това тя решава да е онази, която ще проговори и ще каже истината.