Страх, отчаяние, без Хитлер – масовото самоубийство на нацисти

Когато военният фотограф Маргарет Боурк-Уайт пристига в кметството в Лайпциг, след като Германия е загубила Втората световна война, тя заварва много тела - на пръв поглед всички те може да са убити с куршум или шрапнел. Ала всъщност всички са отнели живота си... сами. За нацистите след края на войната по-ужасяващо от смъртта било само това, да попаднат в ръцете на врага.

В една от стаите лежал доктор Курт Лисо, заместник кмет на Лайпциг, съпругата и дъщеря му. Ръката му била поставена върху картата за членство в партията - последен акт на лоялност към Хитлер. В другата стая сцената била подобна - кметът на града и семейството им също били отнели живота си.

Снимките на Маргарет Боурк-Уайт показват нещо, което дълго време остава скрито, а германците предпочитат да не си спомнят - масовото самобуйство. Тази трагедия показва и друго - лудостта, която се е разпространила из Германия по време на управлението на Хитлер.

"Обещай ми, че ще се застреляш"

Това са инструкциите, които получава 21-годишно момиче, докато нейният баща слага за последен път нацистката си униформа, готов да се включви в битката за Берлин. "Всичко свърши детето ми", казал й той, прегърнал я и я целунал, преди да постави пистолета в ръката й. Той напуснал дома си и никой повече не го видял.

Тя решила да не му се подчини. Но из целия Трети райх настъпил хаос. Пред загубата и унижението десетки хиляди нацисти избират смъртта. Някой го правят от чист страх, че Червената армия ще ги измъчва. Така, дори в градчето Деним, където живеят едва 15 хил. души, недокоснато от войната, нито от бомбите, страхът побеждава.

Когато се разчува, че руските танкове идват, 27-годишният Лотар Бучер си слага въжето, настоява това да сторят съпругата му, сестра й, майка й и баба й, както и тригодишният им син. Цялото семейство умира. А страхът се разпространява като чума. Близо 1000 души загиват в Деним след самоубийство. Притеснително голям брой деца също са сред загиналите.

Едно от "спасенията" за германците бил... цианидът

Според различни сведения, след последното изпълнение на Берлинската филхармония, момчета от Хитлеровата младеж са раздавали капсули цианид на всеки, който е искал. Нямало връщане назад, особено след като самият Хитлер се пожертвал първи. Докато руснаците приближавали, той се самоубил заедно с Ева Браун, за която току-що се бил оженил. По този начин той нямало да си плати за всички злини, които е сторил по света. Останалите нацисти, които го последвали - също.

Генерали от СС, доктори от концлагерите, чиновници в Щаба по сигурност на Райха, ръководителят на Гестапо в Дрезден, повечето германски военни командири, 53 от 554 генерали от армията, 14 от 98 генерали от Луфтвафе и 11 от 53 адмирали се самоубиват.

В Берлин, само в един квартал, през първия ден от Съветската окупация се самоубиват 100 души. През следващите дни броят им светкавично растял.

У всички имало едно чувство - че животът след Хитлер няма смисъл

Съпругата на Гьобелс, Магда, също го последвала в смъртта, но не и преди да отнеме живота на 6-те им деца. В своето предсмъртно писмо тя пише, че "в света след Фюрера не си засужава да се живее". И добавя: "Затова взех децата си с мен. Те са прекалено добри за света, който идва след нас."

Но защо нацистите не виждали смисъл в живота след Хитлер? След Пъвата световна война нацията била смирена заради загубата. Но след като фюрерът взел властта, хората станали по-оптимистични. Нацистите наложили социални реформи, които някога били невъзможни. Работниците имали ваканции, семейни надбавки, защита на правата на наемателите, масов туризъм, магистрали, национален празник през всеки месец от годината за отбелязване на едно или друго. Да притежаваш къща вече не било само мечта, да пътуваш не било привилегия, стига да затваряш очите си за случващото се с евреите и липсата на интелектуална свобода.

Но Новата Германия на Хитлер започнала да се разпада. Всичко започнало с провала при Сталинград. Изведнъж вестниците в страната се напълнили със съобщения за умрели мъже. По 2000 на ден.  Любовната афера между фюрера и Германия започнала да изстива. Балонът се спукал и психологическият шок бил неописуем. За тях след Хитлер нямало нищо - нито Райх, но политическо движение, нито общество.

Докато пътувал към своето самоунищожение, Хитлер взел всички онези отчаяни хора със себе си. Когато той взел пистолета и се застрелял през последния ден на Третия райх, за всички останали оставало само едно - да направят същото.