Китайски учени създадоха усмихнат робот

Японски учени са разработили способ да прикрепят жива кожна тъкан към роботизирани лица и да ги накарат да се „усмихват“, което е пробив, обещаващ приложения в козметиката и медицината, съобщава в. „Асахи”.

Изследователите от Токийския университет отглеждат човешки кожни клетки във формата на лице и ги изтеглят в гримаса, като използват имплантирани подобия на сухожилия. Това позволява на малкото, розово роботизирано лице да се движи триизмерно, повдигайки бузите си в зловеща усмивка.

Според екипа, тази разработка довежда хуманоидните роботи - една стъпка по-близо до това да бъдат реалност. „Завършването на обвързваща структура, която не може да се види отвън, бележи голяма стъпка напред в стремежа ни да създадем роботи, които изглеждат точно като хора“, казва Шоджи Такеучи, професор по машинно инженерство в Токийския университет.

„Искаме да създадем потни жлези, пори, кръвоносни съдове и други функции, за да подобрим качеството на нашата кожа и да я слеем с мускулите, за да реализираме и промени в изражението“, обяснява Такеучи.
   
Екипът работи за създаването на био-хибриден андроид с жива кожа, култивирана от човешки клетки, като преди това е разработил роботизиран пръст с кожа, която може да се самолекува при нараняване.

За да пресъздаде гладки, реалистични изражения на лицето, учените трябва да работят за възпроизвеждане на човешки „кожни връзки“ – подобни на мрежа, влакнести колагенови структури, които лежат под кожния слой на дермата, свързвайки кожата с фасциите и костите.

  За да се постигне този ефект върху роботизирано тяло, множество V-образни дупки бяха пробити в повърхността на робота и върху дупките беше нанесен разтвор, съдържащ дермални клетки. След това кожната тъкан се желира и втвърдява в дупките, свързвайки тялото на робота и култивираната кожа заедно, както биха направили човешките кожни връзки.

Преместването на тези връзки кара ъглите на устата на робота да се повдигат в несъмнена, макар и странна усмивка. За да се увеличи разнообразието от изражения на робота, трябва да се увеличи броят на дупките за залепване на лицето му. Въпреки това, колкото по-малка е дупката, толкова по-трудно става разтворът да проникне и да се свърже правилно - това е следващото предизвикателство, което учените трябва да преодолеят, пише БТА.