Hershel откри идеалната маса за раждане на звезди

Космическият телескоп Hershel откри семейство неочаквано "леки" галактики, в които се наблюдава интензивно звездообразуване – учените смятат, че точно такава маса може да е оптимална за бързото раждане на звезди, съобщиха в четвъртък пресслужбите на НАСА и Европейската космическа агенция (ESA).

Според съвременните представи голяма част от масата на галактиките принадлежи на тъмната материя – тайнствена субстанция, чиито частици не взаимодействат с никакви видове електромагнитно излъчване и затова не могат да бъдат фиксирани чрез непосредствено наблюдение.

Съществуващите астрономически модели предполагат, че процесът на раждане на галактиките започва с натрупване на "тъмна" маса: тъмната материя привлича "обикновените " атоми и в определен момент възниква интензивно звездообразуване. В този период звездите в галактиката се образуват 100-1000 пъти по-бързо, отколкото това се случва днес в Млечния път.

Александър Амблар от Калифорнийския университет и колегите му използвали телескопа Hershel за изучаване на галактики на 10-11 млрд. светлинни години от Земята. Масата на всяка от галактиките, "обвити" в плътен облак прах, е около 300 млрд. слънчеви маси. Освен това, както се смяташе по-рано, за да стане галактиката "звездна фабрика", е необходимо тя да бъде 16,7 по-тежка и да достигне около 5 трлн. слънчеви маси."Данните от Hershel показват, че за да има интензивно звездообразуване, не е нужна чак толкова тъмна материя, както смятахме", казва Асанта Курей, един от авторите на изследването.

Анализът на яркостта от снимките на инструмента SPIRE, монтиран на Hershel, показват, че скоростта на образуване на звезди в изследваните галактики е три-пет пъти по-голяма, отколкото са показвали наблюденията в други млади галактики във видимия диапазон.

Астрономите отбелязват, че на по-леките галактики просто не им достига маса и енергия да формират повече от едно поколение звезди, а в по-тежките газът изстива прекалено бавно за образуване на звезди.

Космическата обсерватория Hershel, кръстена на британския астроном Уилям Хершел и пусната в орбита на 14 май 2009 г., разполага с най-големия и най-мощен инфрачервен телескоп, който някога е изпращан в Космоса. Диаметърът на огледалото му е 3,5 м.

Hershel откри "зародиш" на звезда гигант, чиято маса вече е 8-10 слънчеви, но продължава да нараства, както и абсолютно празна област до облака NGC 1999 – "дупка", вероятно пробита в облака от потока газ от младата звезда, съобщава РИА Новости.