Началото на края или краят на живота на Земята

Съвременната наука търси от години отговор на хипотезите за края на света или т. нар. Апокалипсис.

Според добила популярност прогноза календарът на древните маи посочва "края на света" около 2012 г. Около 1700 г. гениалният физик Исак Нютон анализира Библията и прогнозира, че 2060 г. ще бъде важна световна дата, свързана с "края на света" или т.нар. Апокалипсис, припомня в свое изследване доц. Атанас Атанасов от Катедрата по физика при Медицински факултет в Стара Загора. Ученият представя за първи път резултатите от анализа си пред репортер на БТА.

Какво може да каже съвременната наука по този въпрос?

Доц. Атанасов се опитва да намери потвърждения на тези хипотези в ръкопис на Нютон, който се съхранява в Университетската библиотека на Кеймбридж. В този ръкопис, който е със заглавие "Времето и времената, разделяне на времето", е представен един възможен отговор на този въпрос (една научна хипотеза) от гледна точка на съвременната биология и физика.

Основната идея в хипотезата е, че съгласно научния антропен принцип Вселената и Земята са "проектирани" по такъв начин, че върху тях да възникне живот.

Остаряването на живите организми е неразривно свързано с изчерпването на тяхната жизнена енергия, което завършва с тяхната биологична смърт. От гледна точка на антропния принцип Земята, разглеждана като "жив организъм", достига до "биологичната си зрелост" около 2012 - 2070 г., след което започва да "остарява". В древните календари и предсказания този факт се тълкува като "край на света". Всъщност става дума за "началото на края на света или за края на живота върху Земята", е мнението на доц. Атанасов.

Остаряването на Земята ще продължи милиони години и ще бъде свързано с изчерпването на нейната енергия и намаляването на способността й да поддържа възникналия върху нея живот. Доказателството на тази научна хипотеза се състои в изчисляването на цялата жизнена енергия за един живот на организмите като произведение от тяхната жизнената енергия, изразходвана за едно денонощие и продължителността на живота им, посочва ученият.

Жизнената енергия на Земята се изчислява като произведение от средната топлинна енергия, която произвеждат недрата на Земята за едно денонощие и продължителността на живота на Земята (около 4.5 милиарда години). Цялата жизнена енергия на живите организми и на Земята се съпоставя с тяхната маса. Оказва се, че зависимостта между жизнената енергия и масата на живите организми и Земята представлява права линия.

Тъй като след изчерпването на цялата си жизнена енергия живите организми умират, подобно твърдение може да се окаже вярно и за Земята, ако я разглеждаме като биологично и екологично "жив" организъм, отбелязва доц. Атанасов.

Пълното изчерпване на жизнената енергия на Земята ще стане около 2060 г. т. е. същата година, която предсказва и Нютон. Тъй като Земята не може да "умре" веднага, нейната "смърт" ще бъде бавен в космически мащаби процес, траещ около 8 милиона години (според американския физик Ричард Гот), който ще завърши с изчезването на живота.

Приведенитe доводи обаче не трябва да бъдат основание за песимизъм, тъй като според всички световни религии "душата" е безсмъртна и съзнателна. Материалните Вселени се раждат и умират в определени космични цикли по волята на Създателя, посочва българският учен.