Чакаме нова програма на ЕС за наука с общ бюджет 47 млрд. евро

Бюджетът на програмата е третият по големина след бюджетите на Общата селскостопанска политика и Структурните фондове, и обсъди възможни области за бъдещо сътрудничество по Седма рамкова програма за научни изследвания (FP7).

В конференцията участие взеха Екатерина Виткова, заместник-министър по въпросите на европейската интеграция в Министерство на образованието и науката, Албена Вуцова - представител на България в Управителния съвет на Главна дирекция “Съвместни изследователски центрове” /ГД СИЦ/ и директор “Научни изследвания” в МОН, Роланд Шенкел, главен директор на Съвместните изследователски центрове, Франческо Феди, председател на COST, , както и основни представители от българските научни среди, държавната администрация и промишлеността.

Участието ни в Шеста рамкова програма бе изключително активно и покрихме 100% от членския си внос, който бе около 22-23 милиона евро, обяви зам.-министър Виткова.

Тя допълни, че предстои стартът на Седма рамкова програма, чийто общ бюджет ще възлиза на 47 милиарда евро за период от 7 години, което е 60% повече от бюджета на предшестващата я програма.

Членският ни внос за FP7 обаче все още не е ясен, тъй като бюджетът на програмата ще бъде одобрен на политическо ниво този месец и тогава ще стане ясно и какво ще трябва да плати страната ни.

През последните години сътрудничеството между научноизследователските институти на Главна дирекция “Съвместни изследователски центрове” и научната общност в България отбелязва значителен напредък.

В момента се работи по около 28 партньорски научни програми в най-различни направления – от реагиране при природни бедствия като наводнения, безопасност и качество на храните, до ролята на България за създаването на първия атлас на почвите в Европа и хармонизирането на европейските стандарти в строителството.

Една от успешните инициативи на ГД СИЦ и България е тази в областта на борбата с различни природни бедствия, сред които и наводненията и сушата.

Инициативата бе демонстрирана на специална презентация от г-жа Юта Тиелен, представляваща създадената след големите наводнения през 2002 година Европейска система за предупреждение за наводнения - European Flood Alert System (EFAS).

Сигналите, дадени на българските власти (Национален институт по метеорология и хидрология, София) през февруари, март, май/юни, юли, август и септември 2005 г. и през март 2006 г. относно р. Дунав и притоците и по-малките реки като Янтра, Камчия и Еврос, послужиха като предупреждение няколко дни преди самите наводнения, подчерта Тиелен.

Българските власти потвърдиха, че сигналите са били точни - както по време, така и по отношение на засегнатите райони, и са увеличили периода на ранно предупреждение.

Към момента ГД СИЦ изследва с помощта на най-съвременни научни методи възможните сценарии за изменение на климата, за да се определи дали се очаква тази тенденция да продължи.