Висенето пред компютъра действително вреди на децата

Митали Перкинс се притеснява за ръцете на своите синове (те могат да огъват палците си до предмишницата, често огъват и “пукат” ставите на пръстите си и т.н.).

Това е само пример за често проблематизирана напоследък тема, съобщават от technews.bg, цитирайки CNET. Проучване за употребата на лаптопи в училище, проведено през 2000 г. в Австралия, е едно от малкото изследвания за ефекта от продължителната употреба на компютър върху децата.

Резултатите показват, че 60% от учениците между 10- и 17-годишна възраст имат оплаквания от болки в гърба и врата.

Наблюдения на лекари и терапевти по цял свят показват, че тези проблеми при децата са зачестили сериозно през последните години, като повечето свързват това с продължителното използване на компютри. Главен фактор, който предизвиква проблемите, е неправилното и неестествено положение, в което се намира тялото пред машината.

Основното допускане, което се приема от специалисти, е че в ранна детска възраст човешката психика и физика са по-уязвими и продължително занимание с определени дейности оказват траен резултат. Дорийн Франк, терапевт, цитиран от CNET, съобщава, че все повече майки водят децата си, учещи в средни училища, с оплаквания от болки в гърба и врата.

Когато не открие травми или увреждания от други дейности, екипът на въпросния терапевт прави извод, че децата просто седят твърде много, и то най-вече пред компютрите. Доказателство за глобалността на проблема е например това, че Дорийн Франк провежда своите терапии не в САЩ или някъде другаде, а на територията на Албания.

Освен физически стрес, продължителното използване на компютър влияе зле и на нервната система, съобщават специалисти.

Съществува обаче и алтернативна теория, която разработилите я учени са нарекли “здравословен ефект на работника”. Тя гласи, че когато някой се занимава продължително с еднообразна дейност (като например вдигане на тежки предмети или пък сърфиране в нета), то той развива защита, естествена резистентност към проблемите, които тази дейност предизвиква.

Подкрепящите тази теза учени смятат, че има силна вероятност децата да развият необходимата физиология, за да се справят с напрежението при постоянното стоене пред компютъра. За разлика от тях възрастните не са толкова податливи на адаптация и в по-напреднала възраст подобно приспособяване е невъзможно.

Експертите дават пример с децата, спортуващи плуване, които физиологически трайно се приспособяват към тази дейност.

Терапевти смятат, че първото, което трябва да се направи за масовото предотвратяване на въпросните проблеми при децата, е система от проучвания, която да даде изчерпателна информация по въпроса. Все по-популярна в САЩ става идеята за въвеждане на специални училищни часове за най-малките, в които да се обсъждат “правилната” употреба на компютър и неприятните странични ефекти от продължителното му използване.

Държавна политика, свързана с регулирането на взаимодействието между дете и компютър, не липсва само у нас. Проблемите при нейното формулиране не идват само от закостенялостта на държавния апарат, но и от липсата на категорично доказани тези в научните среди.

Първата стъпка обаче – регистрирането на проблема, вече е направена.