Космическите мисии през 2016 година

Човешкото присъствие в космоса през тази година отново беше много осезаемо. Апарати изследваха Марс, Венера, Юпитер, планетата-джудже Церера, Слънцето. Приключи историческата мисия "Розета", спря работа китайският луноход "Юйту", но започнаха други проекти - Европейската космическа агенция /ЕКА/ изстреля "ЕкзоМарс", а НАСА – "ОСИРИС-РЕКС".

Пилотираните мисии включват завръщането на астронавта Скот Кели и космонавта Михаил Корниенко след 340-дневен престой на МКС. До МКС бяха изпратени четири екипажа, като престоят на последния ще продължи и през 2017 г. Китай изстреля новата си експериментална лаборатория "Тянгун-2" през септември. Тя беше посетена от двама тайконавти от 19-и октомври до 17 ноември.

Мисията "ЕкзоМарс", по която работят ЕКА и Роскосмос, беше изстреляна на 14 март, като стигна до Червената планета на 19 октомври. Основният й апарат TGO застана успешно на орбита. Експерименталният модул "Скиапарели" обаче не успя да кацне на Марс.

Научни измервания TGO ще започне да прави чак към края на 2017 г. Инструментите му ще търсят следи от газове в атмосферата, особено такива съдържащи въглерод като метан. Той е интересен за учените, защото произходът му е 90 процента биологичен и се задържа кратко. Наличието му би означавало възможност за съществуване на микроорганизми на Марс. Апаратът ще анализира дали произходът на метана е биологичен, или е резултат от геоложки процеси.

Следващата мисия "ЕкзоМарс" ще е с роувър и с научни инструменти, вероятно през 2020 г. На 2 декември ЕКА съобщи, че е одобрен нейният бюджет.

В края на април японската сонда "Акацуки" започна наблюденията си на Венера, след като пет месеца постепенно заставаше на подходяща орбита. Космическият апарат ще кръжи около планетата 2000 дни, вместо предвидените първоначално 800. Получените досега данни от "Акацуки" се оказаха по-точни от очакваното. Сондата ще трябва да разкрие тайните на дъждовете от сярна киселина и бушуващите на планетата урагани. Апаратът е снабден с шест различни прибора за наблюдение, сред които пет камери, работещи в различни диапазони - от инфрачервения до ултравиолетовия.

Изследването на Слънчевата система стана много интересно през юли, когато американската сонда "Джуно" застана на орбита около Юпитер след продължило пет години пътуване. В края на август "Джуно" осъществи първото си близко прелитане край планетата, преминавайки на безпрецедентните около 4200 километра над плътните облаци на газовия гигант. Преди това най-близо до Юпитер се беше доближавала сондата "Пайъниър" - на 43 000 километра.

От НАСА планират още около 30 близки прелитания на "Джуно" край Юпитер преди приключването на мисията през февруари 2018 г.

С помощта на "Джуно" учените се надяват да разгадаят тайните на най-голямата планета в Слънчевата система. НАСА вече публикува снимки на полюсите на Юпитер, заснети от космическия апарат. Те показват, че над северния полярен район на Юпитер има повече бури, отколкото очакваха специалистите. Той изглежда по-син от останалите части на планетата. Над южния полюс на Юпитер "Джуно" засне полярно сияние, каквото досега беше известно да съществува само над северния полюс.

"Джуно" записа и звуци, идващи от Юпитер. Те са известни от 50-те години на миналия век, но досега не са анализирани толкова детайлно.

Мисията на сондата ще продължи 20 месеца. За това време тя ще трябва да направи карта на полюсите, да анализира атмосферата и вътрешността на огромната планета. Със събраните данни учените ще проверят хипотезата дали газовият гигант има твърдо ядро, ще изучат процесите на формиране на небесни тела.

Юпитер е интересен за изследване не само защото е най-голямата планета в Слънчевата система, но и заради необичайния си строеж. Газовият гигант се състои основно от водород и хелий. Предполага се, че под стотиците километри газова атмосфера има море от течен водород, а на дъното му има метален водород. Под него може да се крие твърдо ядро. Юпитер притежава и най-силното магнитно поле сред планетите в Слънчевата система. В атмосферата на газовия гигант се образуват силни бури и полярни сияния. Съществува и хипотеза, че тази планета се е образувала първа в Слънчевата система.

В началото на септември беше изстрелян космическият апарат ОСИРИС-РЕКС към астероида Бену. Той трябва да вземе проби от повърхността му и да ги върне на Земята. Това е първата мисия на НАСА към астероид. Тя ще продължи седем години. Двутонният апарат трябва да достигне до астероида Бену през 2018 г. След внимателно изследване за определяне на неговите характеристики и на най-подходящите места за взимане на проби, апаратът ще събере между 60 гр и 2 кг материал от повърхността му с роботизираната си ръка през 2020 г. и ще върне мострите на Земята с отделяща се капсула през 2023 г.

Астероидът Бену е с диаметър 500 м. Той обикаля Слънцето по приблизително същата орбита като Земята. Според специалистите има възможност от 1 към 800 до 1 към 2700 той да се удари в планетата ни след 160 години.

НАСА очаква мисията да демонстрира авангардните технологии, които ще бъдат използвани и за други космически апарати, както и за предстоящи експедиции за извличане на полезни изкопаеми от астероиди.

На 30 септември приключи мисията "Розета" на Европейската космическа агенция, която изследва две години кометата 67 Р/Чурюмов-Герасименко. Тя ще остане в историята с първото кацане на космически апарат на астероид, както и с първото заставане на орбита над астероид.

"Розета" установи, че водата на 67Р/Чурюмов-Герасименко не прилича на земната. Това означава, че този вид комети не са допринесли за появата на вода на планетата ни. Сондата обаче откри органични молекули, необходими за появата на живот - аминокиселини, които може да са участвали в "засяването" на океаните. Изучаването на данните, събрани от "Розета", ще продължи години.

През август китайският луноход "Юйту" /Нефритен заек/ окончателно преустанови своята работа на повърхността на естествения спътник на Земята. Той работи около 31 месеца. "Юйту" кацна на Луната през декември 2013 г. и за пръв път изпрати изображения на геоложките й слоеве. След известно време той изгуби способността си да се придвижва, но продължи да предава научни данни.

Китай през септември изведе на орбита експерименталната лаборатория "Тянгун-2". На борда на лабораторията е монтиран най-големият в света високочувствителен детектор на гама-излъчвания, разработен съвместно от китайски инженери и специалисти от Европейската космическа агенция. Космическият апарат е оборудван с 14 научни уреда. През октомври с него успешно се скачи космическият кораб "Шънчжоу-11" с двама тайконавти на борда. Скачването с орбиталния модул се счита за ключов елемент от създаването на действаща орбитална китайска станция. Основната задача на китайските тайконавти беше да направят редица научни и медицински експерименти в условията на космоса и да изпробват способността на модула да поддържа живот.

Китай планира да изпрати през 2017 година апарата "Чанъе-5" на Луната, за да вземе проби от лунната повърхност и да ги достави на Земята в рамките на третия етап от китайската програма за лунни изследвания. Това не се е случвало от 40 години.
Догодина, след 13-годишна мисия за изследване на Сатурн и пръстените му, космическият апарат "Касини" ще се спусне контролирано в атмосферата на планетата, за да се разруши. Маневрата е насрочена за 15 септември, а първото спускане на по-ниска орбита започна в края на ноември тази година. Космическият апарат ще се гмурка във външните райони на пръстените на планетата на всеки седем дена или общо 20 пъти до края на април 2017 г. Той ще наблюдава някои от многото мини луни на Сатурн и ще вземе проби от частиците в пръстените.

През 2017 г. ще бъдат изстреляни и два телескопа. CHEOPS на Европейската космическа агенция ще изследва близки звезди, за които вече е известно, че имат екзопланети. Телескопът TESS на НАСА ще наблюдава повече от 200 000 звезди, за да търси планети извън Слънчевата система.

/БТА/