Турболенцията ще става по-дълга и по-тежка заради климатичните промени

Повечето хора, пътуващи със самолет, са изпитвали турбуленция по време на полет.

Силната турбуленция може да изнерви дори и най-опитния летец, а пет минути понякога изглеждат като цяла вечност. Обикновено това не води до нищо повече от неравномерно каране, но в най-лошите случаи може да причини щети и наранявания.

При произшествия без фатален изход турбуленцията е водещата причина за наранявания при стюардесите и пътниците, според Федералната авиационна администрация, а това е един от най-честите типове авиокатастрофи днес, според Националния съвет за безопасност на транспорта на САЩ. Това струва на американските авиокомпании - поради наранявания, закъснения и щети - до 500 милиона долара годишно, според Националния център за атмосферни изследвания.

"Има скала за измерване колко силна е турбуленцията", казва Пол Уилямс, професор по атмосферни науки в университета в Рединг във Великобритания пред, CNN. "Има лека турбуленция, която малко натоварва предпазния ви колан, но сервирането на храна може да продължи и вероятно можете да се разхождате из кабината, може би с известна трудност. След това има умерена турбуленция, с определено напрежение на предпазните колани, а всичко, което не е закрепено, ще започне да се движи и ходенето е трудно - стюардесите обикновено са инструктирани да заемат местата си. Най-лошият вид е силната турбуленция: тя е по-силна от гравитацията, така че може да ви прикова към седалката и ако не сте с колан, ще бъдете подхвърляни. Това е видът турбуленция, която причинява сериозни наранявания - известно е, че може да счупи кости."

Бързи удари и без визуални следи

Около 65 000 самолета страдат от умерена турбуленция всяка година в САЩ, а около 5 500 попадат в тежка турбуленция. Тези числа обаче може да са предопределени да растат. Уилямс вярва, че изменението на климата променя турбуленцията и започва да изучава темата през 2013 г. "Проведохме някои компютърни симулации и открихме, че силната турбуленция може да се удвои или утрои през следващите десетилетия", казва той.

Констатациите, които по-късно бяха потвърдени от наблюдения, подчертават тип турбуленция, наречена "турбуленция на чист въздух", която не е свързана с никакви визуални улики като бури или облаци. За разлика от обикновената турбуленция, тя настъпва внезапно и е трудно да се избегне.

Според NTSB между 2009 г. и 2018 г. полетният екипаж не е имал предупреждение при около 28% от произшествията, свързани с турбуленция. Анализът на Уилямс прогнозира, че турбуленцията в чист въздух ще се увеличи значително по целия свят до периода 2050-2080 г., по-специално по най-натоварените линии, а най-силният тип турбуленция ще се увеличи най-много.

Това обаче не означава, че летенето ще бъде по-малко безопасно. "Самолетите няма да започнат да падат от небето, защото са построени по много високи спецификации и могат да издържат на най-лошата турбуленция, която някога могат да очакват да срещнат, дори и в бъдеще", категоричен е Уилямс.

Средната продължителност на турбуленцията обаче ще се увеличи. "Обикновено при трансатлантически полет може да очаквате 10 минути турбуленция. Мисля, че след няколко десетилетия това може да се увеличи до 20 минути или до половин час. Знакът за предпазен колан ще бъде включен много повече, за съжаление на пътниците ."

Знакът за предпазен колан вече е включен

Поддържането на предпазния колан закопчан през цялото време, докато седите, е най-добрият начин да сведете до минимум риска от нараняване поради турбуленция.

Стюардесите обаче са по-изложени на този риск от пътниците и понасят приблизително 80% от всички наранявания, свързани с турбуленция. "Ние сме най-склонни да пострадаме, защото работим, бутаме 300-килограмови колички, дори когато има някакво предупреждение", казва Сара Нелсън, стюардеса на United с 26-годишен опит и президент на Асоциация на стюардесите - съюз, представляващ 50 000 стюардеси в 20 авиокомпании.

"Имаме стюардеси, които са били хвърлени до тавана и след това обратно надолу няколко пъти, което е довело до счупени крайници. По пътеката, заради необявена турбуленция, имахме хора, които са загубили пръстите на краката си или са загубили работоспособността си, или са претърпели наранявания, които са ги направили нетрудоспособни в продължение на години години", добавя тя.

Авиационната индустрия приема проблема много сериозно, казва Нелсън, но преходът към устойчиво гориво трябва да се ускори, за да се справи с климатичната криза, а някои разпоредби трябва да се променят. Например възможността деца под две години да летят в скута на родителите си.

"Това не е напълно безопасно и нашият съюз призовава за място за всеки човек на борда", казва Нелсън. "Не само, че детето може да бъде хвърлено из кабината, но когато падне, може всъщност да нарани и някой друг. Когато се роди дете, не можете да напуснете болницата, освен ако нямате правилно монтирано столче за кола. Същото трябва да се прилагат стандарти за летене."

Призив за нови, по-строги правила

NTSB проведе публична среща относно турбуленцията миналата година, по време на която предложи същата препоръка, заедно с по-строги правила за закопчаване на предпазните колани както за пътниците, така и за стюардесите, когато самолетът лети в близост до гръмотевични бури и под 20 000 фута, като повечето наранявания възникват при тези условия. Той също така препоръча да се рационализират системите за събиране и споделяне на доклади за турбуленция, тъй като тази информация не се разпространява широко или достатъчно бързо в момента.

Докато ефектите от изменението на климата върху турбуленцията ще отнеме много години, за да станат очевидни, Нелсън вярва, че известно влошаване вече е настъпило.

"От урагана Катрина насам изглежда е имало повишаване на активността на турбуленцията, особено турбуленцията, която идва без предупреждение", казва тя.

Нейното най-лошо преживяване се случва по време на полет до Далас, който в крайна сметка е отклонен.

"Когато нещо се случи в самолета, пътниците гледат към нас, за да видят дали изглеждаме загрижени", добавя тя. "Летях с мой много добър приятел и бяхме закопчани на подвижните седалки, с лице към задната част на самолета – така че пред нас бе тоалетната, вместо пътниците. Слава богу, защото се вкопчвахме един в друг и бяхме подхвърляни по местата си толкова яростно, че имахме чувството, че мозъците ни се разбъркват. Това продължи много дълго време, но за щастие се озовахме безопасно на земята", разказва тя.

"Обикновено не се страхувам от турбуленция, защото това е нещо, за което ни учат в обучението и знаем какво да правим, за да се предпазим. Но е възможно турбуленцията да е толкова лоша и да продължи толкова дълго, че дори да знаем всичко за това моят приятел и аз се молехме - и трябва да кажа, че се страхувах за живота си."