Двойната игра на службите в Белград с албанците

Сформирането на щаба на Армията за освобождение на Косово (АОК или UCK) и ръководството на нейното военно крило е било извършено под директния контрол на сръбските тайни служби.

На учредителната среща, състояла се в апартамент близо до Цюрих, от осмината албански емигранти най-малко двама са били сътрудници на сръбската служба за държавна сигурност, чиито псевдоними са били Ибър и Вуйчо, и двамата от Македония. Ибър и Вуйчо още от началото на 80-те години са сътрудничили на бившите югославски тайни служби, а това е продължило и по времето на Слободан Милошевич.

Това се вижда от досието „Ибър“, което се отнася за висш партиен функционер и бивш командир на АНО (Армия за национална освобождение), с което разполага македонският вестник „Дневник“.

Очаква се да започне процедура за установяване достоверността и истинността на съдържанието от страна на компетентните институции, пише изданието.

Според документите бившият сътрудник, а сега депутат, е работел в същото време и за албанските тайни служби. За това знаели и хора от македонската служба за сигурност, които в средата на 90-те години са поискали той да продължи ангажимента си.

Досието на сътрудника с псевдонима Ибър съдържа много документи, класифицирани като държавна или служебна тайна, като строго поверителна информация.

Вербуване

Според документите Ибър е роден в село Заяс край Кичево, Македония. Започва да сътрудничи от 1980 г., като за това е бил препоръчан от сътрудник с псевдонима Вуйчо.

Разговорите за вербуването му са били водени в сградата на Държавна сигурност в Белград. Ибър бил запознат от хората на Държавна сигурност с факти и доказателства за негови действия, на базата на които бил изготвен обвинителен акт, означаващ 10 години затвор.

„Службата разполага също така с компрометиращи материали, че... в университета в Прищина е събирал доброволни дарения за борбата за Република Косово, но е харчел тези пари за лични удоволствия“, а освен това сред компрометиращите материали имало и такива, които потвърждавали неговите „хомосексуални и педофилски наклонности“.

Макар че първоначално Ибър отхвърлял всичко, след разговора с хората на Държавна сигурност се съгласил на компромис и да сътрудничи. Постигнато било споразумение Държавна сигурност да унищожи компрометиращите материали, а той да получи символична присъда, с което ще се засили авторитетът му в средите, от чиято дейност се интересувала Държавна сигурност.

В досието се споменават много имена на албанци от Македония, Косово и Западна Европа, за които Ибър и Вуйчо доставяли информация на службите. Сред тях има и такива, които преди, а и днес, са смятани за техни близки партийни съратници, като например Азиз Положани, Ризвайн Сюлеймани, Хазби Лика и Хисни Шакичи.

Прехвърляне в Швейцария

В един от документите се казва, че сътрудникът Ибър е бил прехвърлен чрез оперативна акция в най-екстремистките емигрантски среди на албанската вражеска емиграция в Швейцария. Там осъществил контакт с Вуйчо. След това била сформирана група със задача създаване на много съперничещи си и противопоставени една на друга емигрантски организации, които югославската държавна сигурност държала под контрол.

Ибър е доставял данни за Рамуш Харадинай, Агим Чеку, Якуп Красничи, Азем Суля „Дада“, вуйчо на Хашим Тачи и други. Осъществил е контакт и с тогавашния председател на косовското правителство в изгнание Буяр Букоши.

От него, след като бил убеден от Ибър, били прехвърлени средства от фонда за Косово главно по лични сметки на Вуйчо и двамата са взели 230 000 германски марки и 180 000 швейцарски франка. Чрез Ибър и Вуйчо Държавна сигурност насочила средствата за реализация на оперативен план.

Особено интересна е информация от Ибър, класифицирана като държавна тайна, за среща на група албански екстремисти, проведена в Цюрих.
Организатор бил самият Ибър, а целта – да се сформира официалният щаб на АОК.
 
„Службата .. продължи да води двойна игра спрямо албанската вражеска емиграция, в която Ибър има задачи, които получава от няколко служби, включително и нашата. На срещата в Швейцария, по думите на Ибър, задачата била ръководството на военното крило на т. нар. АОК да бъде поставено под контрола на нашата служба“, пише в документите на югославската Държавна сигурност.

По думите на Ибър на срещата е станало дума и за възможните цели на нападения на АОК в Косово и за подготовка на въстание в Западна Македония. За тази цел Ибър е осъществил контакт със Стрелец от Охрид – бивш военнослужещ, който „остана във връзка с нашите военни разузнавателни служби“, пише още в документите.