Сърбия иска 5% от Белене, Хърватия отказа

Сърбия ще се опита да увеличи участието си в АЕЦ "Белене" от предложените 1-2% на най-малко 5%, пише сръбският вестник "Блиц".

Сърбия е заинтересована да участва в изграждането на атомната електроцентрала заедно с България, потвърди сръбският енергиен министър Петър Шкундрич. Той обаче допълни, че за да бъде взето решение за толкова важна инвестиция, се изисква време.

Шкундрич посочи, че предложението на България ще бъде обсъдено в правителството и ще бъде взето решение във връзка с дела на Сърбия.

За да убеди България, която преди два дни официално покани Сърбия и Хърватия да инвестират 1-2 % в "Белене", сръбската страна има срок до събота, докогато България иска да получи отговор.

Повечето експерти и компетентни лица са съгласни, че България е дала кратък срок за взимане на решение за тази инвестиция. "Сигурно е, че в проекта ще участва и трета страна освен Сърбия и България", каза Шкундрич.

Той съобщи също така, че е възможно Сърбия да осигури необходимите пари от собствените си средства.

Хърватия обаче отказа да участва в атомната ни електроцентрала.

"Хърватия няма да участва в този проект", обяви премиерът Ядранка Косор, пише Index.hr.

Косор обяснява отказа с факта, че Хърватия има своя енергийна стратегия, по която работи.

"Имаме и някои енергийни проекти, които представихме неотдавна", допълни Косор. Тя изтъкна, че този отказ няма да повлияе на добрите отношения с България.

Dnes.bg припомня, че през миналата година премиерите на Хърватия и Албания Иво Санадер и Сали Бериша изразиха интерес към изграждане на атомна централа на албанска територия, която да захранва с електричество страните на Балканите.

Поставеният срок за отговор от сръбската страна – 13 ноември, се свързва с посещението на премиера на Русия Владимир Путин в България, който се очаква да разреши дилемите около Белене заедно с българския си колега Бойко Борисов, пише още "Блиц".

Съгласно подписания през 2008 г. договор електроцентралата трябваше да бъде построена за 4 милиарда евро от руската компания "Атомстройекспорт". След идването си на власт през юли миналата година Борисов поиска по-ниска цена.

Германската компания RWE трябваше да осигури 2 милиарда евро за 49-процентов дял, но през септември миналата година се отказа от сделката. 

Сега българите търсят пари, но не искат да взимат 2 милиарда евро от руснаците, посочва сръбското издание.

Изграждането на втора българска атомна електроцентрала стана актуално, след като от съображения за безопасност непосредствено преди влизането на България в ЕС бяха затворени четири реактора на АЕЦ "Козлодуй", пише още "Блиц".

Изграждането е и политически въпрос, тъй като руснаците и западните страни искат да имат контрола върху атомната електроцентрала.

Цената на строителството нарасна от първоначалните 4 милиарда на 7 милиарда евро, а НЕК вече е похарчила половин милиард евро за подготвителните работи, заключава сръбското издание.