В Скопие: Македония е под огромното влияние на Сърбия

В по-големи или в по-малки мащаби Сърбия присъства във всички области на македонското общество, започвайки от културно-забавния живот с неговите турбофолк звезди, след това с религията чрез нейната Православна охридска архиепископия, произляза от и призната единствено от Сръбската православна църква, с лустрацията чрез тайните връзки с Белград и в икономиката.

Дали това, че програмата на телевизия Пинк, превърнала се в своеобразен обществен, културен, а и държавен символ на Сърбия през последните 20 години, ще излъчва вече и от Македония, ще ни направи всички по-големи сърбомани, пита вестник „Нова Македония“.

В Македония вече се изказват мнения, че се връща сърбизацията, като в бивша Югославия, когато сръбското влияние беше най-силно и превземането на медийното пространство е само част от този процес.

Някои се позовават на специалните връзки между двете държави поради общата им история, която пречи на македонските граждани да виждат в Сърбия друга държава, а в зависимост от афинитета си да я чувстват като патрон или хегемон.

Сърбия днес няма кой знае колко голямо икономическо влияние в Македония. По данни на Народната банка на Македония през последните години оттам е идвал едва 1% от чуждите инвестиции в Македония. Не следим сръбските политически тенденции, признаваме Косово, посочва вестникът.

Но слушането на сръбска музика се приема за нещо нормално за разлика от слушането на българска, гръцка или албанска музика, пише „Нова Македония“.

Сърбия е с все по-широка прегръдка към Македония, но има мнения, че тя не е достатъчно мощна, нито достатъчно заинтересована, за да прави това организирано, а нещата се случват спонтанно.

 От Цеца до самолетите

Това, че сръбският медиен гигант Пинк поема телевизията Алфа, която има национална концесия в Македония, се оценява като поредната стъпка към разширяване на сръбското влияние в Македония, а преди нея имаше много други през последните години.
 
Така днес отново навлизаме в период, в който са по-чести големите концерти на сръбски естрадни изпълнители, отколкото на македонски.

Желко Самарджич вече събра своята публика в спортната зала „Борис Трайковски“. Но това е само увертюра към предстоящите спектакли на Йелена Карлеуша на 20 ноември и на Светлана Ражнатович – Цеца, шест дни по-късно.

Освен в забавния живот Сърбия присъства и в много други области в македонското общество, например в много значими стопански сектори.

Преди три години белградската компания „Имлек“ купи най-големия млекокомбинат в Македония – този в Битоля.

Миналата година пък авиокомпания JAT си създаде своя дъщерна фирма в Скопие „МАТ еъруейс“, взимайки по този начин името на бившия македонски национален авиопревозвач.

В Македония присъстват и „Хемофарм“, „Здравие“, „Галеника“, „Свислион“ и други компании.

Сърбия се замеси и в един от политически най-експлоатираните процеси в Македония – лустрацията, след като досиета от Белград бяха открити в двора на професора Шпенд Люши от Тетово. По-късно беше установено, че те не са истински.

Специални отношения

Различни са мненията за това доколко сръбското общество наистина влияе върху македонското, във всички сфери.

Според едни това влияние е огромно, а други твърдят, че няма място за страхове.

„Македония е под огромното влияние на Сърбия. Всичко това се дължи на липсата на истинска добра лустрация, базирана на документи, които имаме у нас“, смята режисьорът Борис Дамовски.

„Тази територия по-рано беше част от Южна Сърбия, а след това беше подложена на тиха асимилация, която все още съществува. Когато аз бях директор на Македонското радио, непосредствено преди референдума през 1991 г., поръчахме анкета, според която 44% от гражданите искаха да останем заедно със Сърбия. За щастие оттогава изтрезняваме, а и тяхното влияние е силно намаляло. Днешните млади поколения изобщо нямат никакъв култ към Сърбия. За тях тя е само една чужда държава“, казва бившият македонски външен министър Слободан Чашуле.

Сръбските връзки са по-слаби, отколкото трябва да бъдат, смята пък Слободан Угриновски, лидер на Съюза на Титовите леви сили.
Според него няма нищо тревожно в това, което се случва. „Дори трябва да има по-голямо сътрудничество на територията на бивша Югославия, в културен, забавен, а и икономически план“, казва той.